Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на Свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Йерусалимския патриарх. На дванадесет години тя дошла с родителите си в Йерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Йерусалимски патриарх. Майката на света Нина, Сусана, била поставена при Светия храм от брат си, патриарха, за дякониса, за да служи на нищите и болните жени. А Нина била дадена за възпитание при благочестивата старица Нианфора.

Светата девица възприела и твърдо усвоила правилата на вярата и благочестието. Ежедневно с усърдие и молитва тя четяла Божествените Писания и сърцето й горяло от любов към Христа, Сина Божий, претърпял заради спасението на хората кръстни страдания и смърт.

Когато станала на 12 години, света Нина отишла в Йерусалим с родителите си. С благословението на Йерусалимския патриарх родителите ѝ се разделили, за да служат изцяло на Бога: баща ѝ отишъл в Йорданската пустиня, а майка ѝ била поставена за дякониса при храма на Гроба Господен. Св. Нина била поверена на благочестивата старица Нианфора.

През целия си живот Нина била целомъдрена и благочестива. Тя успяла да установи християнска църква в Грузия и да покръсти много грузинци.
След като приел Христовата вяра, владетелят Мириан станал значима личност за православието, както свети император Константин.

Като извършила в Кахетия последното дело на своето апостолско служение в Иверийската страна, света Нина получила от Бога откровение за наближаването на своята кончина. Тя съобщила за това на цар Мириан в писмо, като призовавала върху него и неговото царство вечната благословия на Бога и на Пречистата Божия Майка и се молела страната да бъде защитена от непобедимата сила на Господния Кръст. Царят, епископът и целият народ били дълбоко опечалени от смъртта на великата подвижница на вярата и благочестието. Те искали да пренесат скъпите й останки в мицхетската съборна църква, и да ги погребат край живоносния стълб, но въпреки усилията си по никакъв начин не могли да поместят гроба на светата от мястото на вечния покой, което тя сама избрала. Тялото на Христовата благовестница погребали на мястото на бедната шатра в селището Бодби. На гроба й цар Мириан скоро започнал строежа на храм в името на роднината на света Нина, свети великомъченик Георги, който бил завършен и осветен от сина му цар Бакур. Храмът бил обновяван многократно, но никога не бил разрушаван, той оцелял и до днес.


Източник: pravoslavieto.com