Връх в борбата на българите срещу поробителя е Априлското въстание от 1876 г., потушено от турците с ненавиждана жестокост. Военните действия за превземането на Кутловица, Берковица и Петрохан се водят от генерал Арнолди и генерал Леонов. Берковчани се готвят за решителни действия в помощ на русите. Началото на ноември руски подразделения правят обход на района и разузнават количеството и разположението на турските войски в Берковица. Това са отрядите на полковник Офенберк през с. Черкаски и полк. Ковалевски през с. Замфирово.

Генерал Гурко насърчава обединение на силите на бригадите заедно с четвърти улански харковски полк и прогонване на турците от Берковица и Боровци. Рано сутринта на 4 декември 1877 г. ескадронът на граф Берг се насочва към Берковица. Поручик Николай Савойски, изпратен от полк. Ертел от с. Боровци атакува града с половин ескадрон. Войниците му се насочват към чаршията като стигат до центъра. В същото време граф Берг влиза в Берковица от югоизточната му страна. Около 2 часа следобед двата отряда се срещат в центъра, а боевете на полковник Ертел в Клисурското дефиле продължават до вечерта на 4 декември. Берковица вече е свободна. В телеграма до император Николай II е написано, че 4 декември 1877 г. в 17 часа турците са очистили Берковица и са отстъпили към София. За първи комендант на Берковица е избран поручик Николай Савойски. Той организира службите в града. Той организира службите в града – съд, околийско и финансово управление.

Берковица е град, в който може да се усети изпълнения с история въздух на миналото ни. То е наситено, както с романтиката на героични подвизи, така и с идилията на спокойния живот сред красивата природа.

Днес, 4.12.2020 година, в знак на признателност към загиналите опълченци от берковския край в Руско-турската война, бяха поднесени венци и цветя.

Източник: Община Берковица