Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. След Възнесението на Господа, входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

Според народните вярвания, на Великден Господ разпускал душите на умрелите и те слизали на земята, за да се разтъжат с близките си, а на Спасовден отново ги прибирал. В някои места до този ден не се ядат череши, чак когато празникът отмине, това вече е възможно. С това поверие е свързана Спасовденската - Черешова задушница.

Характерно и различно от другите задушници е, че на тази жените, подобно на Великден, отново боядисват червени яйца. На места това се случва още на Спасовден и в подавката има череши, освен характерното варено жито и хляб - украсен с кръст или начертан с нещо остро.

Рано сутрин след изгрев слънце или следобед преди залез, носят раздавката на гробищата. Преди да тръгнат, хората оставят прозорците отворени, че да не остане някоя душа в къщата. През целия път до гробищата мълчат, за да не я смутят.

На следващия ден е Петдесетница - петдесетият ден от Великден, коагто църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария. Смята се, че на този ден е създадена Христовата църква.

След Петдесетница започват Петровите пости, които продължават от понеделник идната седмица - 4 юни, до Петровден, 29 юни