Затова на редица места по света бизнесът с
гражданство процъфтява. Близо 40 страни предлагат подобни програми, с
които привличат чужд капитал - и то само срещу издаването на къс хартия.
Малта например продава своето гражданство от 2014 година насам - срещу
650 000 евро. Към тези разходи се добавят между 25 000 и 50 000 евро за
всеки член на семейството или роднина на кандидата. Допълнителното
изискване е да се закупи или наеме недвижим имот в страната - за поне 5
години. Досега правителството е отказвало да обяви публично имената на
кандидатите за гражданство, но списъкът на хората, които през 2016 са
станали малтийски граждани, сочи, че близо половината от тях са закупили
паспортите си именно по този начин - и това са предимно араби и
руснаци. Онези, които пък не желаят гражданство, но биха искали да
получат т.нар. "златна виза" (трайно разрешително за престой), са длъжни
да платят 250 000 евро и допълнителна такса от 30 000 евро. В сила
остава и изискването да се закупи или наеме недвижим имот, чиято
стойност, впрочем, трябва да е поне 320 000 евро. Предполага се, че
Малта е продала близо 1000 паспорта по този начин, предаде БГНЕС.
В статията на "Ди Велт" са изброени и други държави, които развиват
подобна търговия с гражданство. Сред тях е и България, както и
Португалия, Гърция, Испания, Великобритания. В Гърция например е
достатъчно да се закупи недвижим имот за 250 000 евро. От 2013 година
насам по този начин там са били издадени над 2000 "златни визи". 43% от
притежателите им са китайци, 18,6% - руснаци и 8,4% - турци.
Китайците са първенци по "златни визи" и в Португалия: 80% от
притежателите на трайното разрешително за престой са китайски граждани.
Досега там са продадени над 5200 такива визи, като условието за
получаването им гласи: кандидатът трябва да закупи недвижим имот на
стойност между 350 000 и 500 000 евро (в зависимост от вида на имота). В
съседна Испания пък изискването е да се инвестират поне 500 000 евро в
недвижим имот или държавни ценни книжа.
Условията в отделните държави, продаващи гражданство, са различни, но
пазарът на "златни визи" като цяло е следствие от световната
икономическа криза през 2009. Много правителства по онова време спешно
се нуждаеха от пари и същевременно се опитваха да стабилизират сриващите
се пазари на недвижими имоти, посочва Борис Калноки. Авторът изтъква,
че почти всяка една от споменатите програми обаче е придружавана от
тежки обвинения в корупция. Някои критични гласове твърдят освен това,
че продажбите на визи и гражданство отварят врата за навлизането на
богати престъпници или дори терористични организации в ЕС, се казва още в
статията на "Ди Велт".
