Според краткосрочната бизнес статистика в края на предходната година строителната продукция и търговията на дребно се забавили своя темп, на фона на ръст в производството и оборота в промишлеността. Инфлацията е била 2,2% или с процент повече спрямо края на 2018 година, заради поскъпването с около половин процент на промишлените стоки и на преработените храни. На този фон българинът е теглил повече кредити през миналата година, над 7 на сто от предходната, като по този начин е гласувал доверие на икономическата перспектива у нас. Само в края на 2019 г. жилищните банкови заеми са нараснали с 14 на сто, потребителските - с малко над 10%, а фирмените - с над 7%.
Държавната хазна също се е радвала на добро финансово здраве с ръст от
над 11 на сто бюджетни постъпления. Според анализа те се дължат на
увеличените в края на годината с 8,7 % данъчни приходи, 11 на сто
здравноосигурителни вноски и на 25% неданъчни приходи. На базата на
сравнително позитивните показатели през 2019 г. анализаторите
прогнозират ръст на заплатите през новата година и дефицит на работна
сила. „Вероятно и през следващата година ще продължи ръстът на
възнагражденията с относително бързи темпове. Вероятно над 8, може би
10%. Това не е изолиран процес в България. В голяма част от страните от
Централна и Източна Европа се случва. Работодателите ще трябва да
свикват с това и основният начин да се справят е увеличение на
производителността на труда, т.е. със същите хора, плащайки им повече,
но те трябва и да произвеждат повече, за да може българският бизнес да
остане конкурентоспособен“, заяви пред националната телевизия Лъчезар
Богданов, анализатор от Институт за пазарна икономика.
