Още през ноември редица търговски банки у нас направиха промени по таксите си както за граждани, така и за фирми, включително за еднолични търговци. Промените за бизнеса касаят плащанията в български левове или чужда валута, таксите за поддържане и работа с банкови сметки, както и всички разходи за дебитни или кредитни карти
Така например извлеченията от разплащателна сметка с дебитна карта вече струват между 14-25 лв. за бизнеса в зависимост от това дали е онлайн или на хартия. Някои потребители предпочитат да бъдат известявани чрез SМS при постъпила сума или при плащане с карта. Преди тази услуга струваше между 1-2 лв., сега вече за нея се плащат 4 лв. За гражданите месечната такса за обслужване на сметка вече варира между 2-3 лв., а при някои банки е над 3 лв. Едни от най-евтините услуги остават банковите преводи с такса между 50 ст. и 5 лв. отново в зависимост дали е на хартия или онлайн. Логично, когато преводът е нареден от телефона или сайта, той е значително по-евтин. Проверка на „Монитор” показва, че немалко банкови служители препоръчват на клиентите си, вместо да идват на гише за превод, да го направят от мобилното приложение, защото така е по-евтино и бързо. По думите на Тошев няма банка, която да е качила цената на интернет банкирането
„Ако искаме евтини банкови такси, ще трябва да започнем да използваме дистанционно банкиране”, каза експертът, който прогнозира, че през следващите години тенденцията за покачване ще продължи.
В повечето случаи банките известяват за промените онлайн, а дори да изпратят имейл на пощата ни, то рядко потребителите обръщат внимание. Друг вариант да се запознаем с изменените такси е да отидем на гише в банката, където са поставени известия за промените. Сега, когато страната е в частичен локдаун, това, разбира се, не е вариант. Плюс в ситуацията е, че според Закона за платежните услуги и платежните системи банките имат задължението предварително да уведомяват при промяна. Затова и ако клиент не приема извършените промени, може да се откаже от сключения договор с банката, преди те да влязат в сила, като няма да дължи неустойка за това.
Законодателството не предвижда ограничения за размера на таксите при теглене от АТМ, коментираха от БНБ за „Монитор”. От отговора им става ясно, че действащата национална и европейска правна рамка изискват издателят на карта да налага същата такса при теглене на банкомат на евро в държава от Европейския съюз (ЕС), каквато налага и за тегленето на левове в България.
Когато се теглят пари в брой от банкомат, особено когато това става в чужбина, потребителят трябва предварително да е осведомен за обменния курс, предлаган от издателя на картата му. През последните години в БНБ са получавани единични жалби с твърдения за прекомерни разходи при теглене на пари от банкомат, както на устройства в чужбина, така и в България. Затова и от централната банка напомнят, че поддържат интернет страница за съпоставяне на таксите, начислявани на потребители, достъпна от сайта на БНБ.
