Възмутена дама публикува в социалната мрежа гневен коментар и тъжни снимки на унищожени дървета, който Ви предоставяме.

"Поредните 3 отрязани дървета в Мездра. И то здрави дървета, което личи по листата по тях. Аз не мога да разбера тия в Общината няма с какво да се топлят или са си просто толкова прости и некадърни, както всички си мислят. Както е тръгнало ще отрежат всички дървета в Алеята на кестените, всички дървета по "Александър Стамболийски" и всички дървета в парковете.

Дървета на толкова много години и Вие ги съсипахте! Първо ги съсипахте с некадърното подрязване, което уби няколко дървета, сега директно се режат здрави дървета. Тази алея е лицето на града ни! Що за малоумие е това Община Мездра!?!? Съсипахте града ни с некадърността си! Поне да хванете да насадите някое дърво на тяхно място, а не само да режете!”, пише възмутена М. Д.

Убиваме добри животни -
и в себе си убиваме доброто.
И зверове убиваме -
убиваме ли ги във себе си?

MediaNews провери на място за случилото се и се срещна с човека, облагородил и посадил плодното дърво до шадравана - Данчо Данов, дългогодишен заместник-началник на "Транспортна полиция". С насълзени очи той разказа, че точно преди 25 години лично е облагородил младата тогава фиданка с един от най-вкусните сортове круши, за да могат хората от Мездра да се поспрат на сянка през горещите летни месеци и да похапнат вкусен плод наесен.

Тъжният разказ на бай Данчо беше изпълнен със спомени за хилядите облагородени от него дръвчета в цялата страна. Той говореше за тях като за малки деца, които е обгрижвал с любов, и то с една единствена цел - да остави нещо добро след себе си. Той не проумяваше на кого му е пречело дървото и с какво. "Бих задал на директора на Общинско предприятие "Чистота" само един въпрос: Не беше ли ти жал?”, редеше дума по дума с дълбоко разочарование и треперещ глас бай Данчо.

Тази съкрушена изповед на нашия събеседник предизвикваше въпрос след въпрос, но един от всичките заседна като буца в гърлото… Къде ще отидат отрязаните дървета? Може би някой ще се топли ден-два с дървата от крушата и... толкоз! А стотиците граждани бяха лишени от вкусните й плодове за години напред.

Променяме света -
и ние се променяме.
Правим по-красив света.
А себе си?

Изпод изпочупените клонки надничаха посърнали мартеници, закачени от детски ръце на дървото, като отсечени несбъднати желания и мечти...

Днешните млади хора ще разказват след време на децата си, че тук, на това място, някога е имало едно красиво дърво, което е раждало най-вкусните круши на света. Тези разкази може би ще звучат като в приказките ("Имало едно време...), но тези бъдещи деца ще познават вкуса само на плодовете, внесени някъде от другаде и ще си мислят, че плодовете растат в магазините…