Авторите предлагат вместо тях да се включи знакът Ѝ, който различава местоимението от съюза „И” и има важна смислова функция. Поради липсата му, сега много често се използва неправилна замяна с И или Й.

Сред предложенията фигурира възможност да се изписват ударения върху гласните, да се поставят българските долни и горни кавички, както и някои букви от стария правопис (от периода 1878-1945 г.) - те се използват и днес в научни и специализирани издания, при цитиране на исторически документи и от български общности в чужбина.

Ето част от писмото:

„Българската азбука се състои от 30 букви. Към момента, обаче, в българската клавиатурна подредба по БДС 5237:1978 (действащ от 1 януари 1978 г.) са включени и две допълнителни букви от чужда азбука (руската), а именно Э и Ы, заели мястото на Ѣ и Ѫ от машинописната подредба в действие преди правописната реформа от 27.02.1945 г. Посоченият стандарт съдържа и други несъвършенства, останали от времето на употреба на пишещи машини. Днес все още продължава да действа 42-годишният стандарт БДС 5237:1978 и всички български компютърни клавиатури се изработват според него.

Необходима е промяна на стандарта с цел усъвършенстването му и привеждането му в съгласие със съвременната езикова и техническа действителност. Във връзка с това, предлагаме МТИТС да организира и координира работна група с участието на представители на БАН, Софийския университет, бизнеса и други заинтересовани лица, която да обсъди актуализирането на стандарта БДС 5237:1978.”


Източник:
news.bg