Свети Иван Рилски се родил в края на IX век, през 876 г., в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на Княз Борис I и сина му Владимир Расате, на Цар Симеон и на сина му Петър, когато християнството се разпространявало широко в пределите на България. До 25-годишна възраст бил пастир, но силно желаел да се посвети на Бога и постъпи като послушник в манастира "Св. Димитър" във Влахина планина. Там придобил богословско образование, получил духовнически сан и се подготвил за духовната си мисия. Скитал се много и накрая се установил в Рила, където основал Рилския манастир.

Името на българския светец е трайно свързано и с врачанския край. Всеизвестен е фактът, че близо до Враца се намира Бистрецкият манастир "Св. Иван Касинец“, известен и като "Св. Иван Рилски-Пусти“, разположен на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. Високо в стената на огромната пещера се намира по-малка пещера - Постницата, където е живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитаният български светец. В подножието на скалата се намира лечебен извор, за който се твърди, че е благословен от Св. Иван Рилски по време на престоя му по тези места.

В дългогодишните си скитания светецът е наречен от народа Чудотворец, защото славата му, че помага на хората в беда и изцерява от тежки болести се разнесла из целия Балкански полуостров. Легендата разказва, че Цар Петър I отишъл от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него, но монахът не пожелал да се запознае с владетеля поради смирение. Св. Йоан Рилски приел плодовете и храната, но не и златото, което царят му дарил. Жестът му спечелил още уважение и увеличил броя на учениците, които идва ли при него.

След смъртта си през 946 г. св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Цар Петър I нарежда мощите му да бъдат пренесени в Средец (дн. София).

През 1183 г. унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на св. Иван в своята столица. Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител пренасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.