Библиотекарите са душата на едно от важните огнища на просветата и културата, на знанието, въображението и идеите. Те се грижат за книгите, подреждат ги, но и много по-важно - въвеждат ни в техния свят, ориентират ни в него. Особено значимо е първото влизане на детето в библиотеката, отношението, което то получава от библиотекаря към себе си и своя интерес към книгата. Това е отношение за цял живот.
В свят, пълен предизвикателства от всякакъв характер, от технологични до прозаичните финансови, библиотекарите изглеждат като пазители на съкровище, като излезли от друго време. Понякога се чудим дали съществува, дали има смисъл да го търсим, дали няма по-лесни цели за гонене от покоряването на дългите редици книги.
От нас зависи те да преокриват смисъла да пазят това съкровище, от нашия интерес, от даренията ни. А дори - от милата дума с усмивка на влизане и от блясъка в очите и забързаната крачка на излизане. Особеното любопитство на влизане и вълнение на излизане. Вълнение от това, че сме взели със себе си частичка от съкровище.
Източник: hera.bg
