За да има толерантност – трябва да има знания, откритост, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията.
Толерантност – това е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Толерантност – това е добродетел, която прави възможно достигането на мира и способства за замяната на културата на войната с културата на мира.
Нетърпимостта е противоположното на толерантността. На нетърпимостта се противодейства чрез възпитание в дух на толерантност. „Възпитанието в дух на толерантност започва с обучаването на хората на това, в какво се състоят техните общи права и свободи, за да се осигури осъществяването на тези права, и с поощрение на стремежа към защита на правата на другите. „.
Независимо от това къде живеем, каква религия изповядваме, какво увреждане имаме, ние искаме да споделим с другите нашия свят, нашите ценности. Съпричастни и толерантни сме, ако не отблъснем този опит, ако подадем ръка за поздрав и приемем чуждото послание.
Когато говоим за толерантност на едно общество може би е добре първо да се замислим за нашата лична толерантност.
Принципи на толерантността:
Лесно е да мразиш, трудно е да обичаш.
Един за всички, всички за един!
Рамките ограничават човешкия дух.
Ако потърсиш доброто във всекиго, ще го намериш и в себе си.
Не издигай стени!
Търпение, доброжелателност, разбиране.
Не бъди безразличен!
Обичай!
Старай се да си искрен, добронамерен, сдържан, отстъпчив!
Това е да бъдеш ЧОВЕК!
Източник: rzibl.org
