Празникът Успение Богородично е посветен на последното събитие от земния живот на Божията майка. Преданието разказва, че веднъж, както се молела по-скоро да отиде при своя син Иисус Христос в Царството Божие, й се явил архангел Гавриил и й предрекъл, че ще напусне земния живот след три дни в третия час на деня. Тези думи изпълнили с радост света Богородица. Преди да си отиде от тоя свят тя поискала отново да види апостолите, които по целия свят разпространявали словото Божие.
По чуден начин, със силата на Божия Дух, всички апостоли били грабнати на облаци и пренесени в дома на света Богородица в Иерусалим. Там те разбрали какъв е поводът отново да са заедно и думите на Божията Майка за предстоящата й кончина, ги натъжили и разплакали. Тя ги утешавала и им казвала да не скърбят, защото отива при своя Син.
В предречения час стаята, където на украсен одър лежала света Богородица, се изпълнила с неизказана светлина, таванът се разтворил и от небето слязъл Иисус Христос с множество архангели, ангели, небесни сили и пророци. Така Божията майка предала душата си в ръцете Му. При отшествието си от този свят тя била придружена от небесните жители с тържествени песнопения. Според Преданието, множество чудеса се извършили тогава само от докосването до одъра, на който лежало пречистото тяло на Света Богородица.
Единственият апостол, който не присъствал на кончината и погребението на Божията Майка бил свети апостол Тома. След три дни той пристигнал и поискал поне да се поклони пред тленните й останки. Когато обаче апостолите го завели до гроба й и отвалили камъка, пред тях били само погребалните завивки, които благоухаели, а тялото го нямало.
По-късно, когато били събрани на братска вечеря, Божията Майка им се явила и им казала: "Радвайте се, защото аз съм с вас във всички дни!". Оттогава Светата църква предава на всички, че Божията Майка е била възкресена от Иисус Христос на третия ден след погребението й и била взета с тяло на небето, а вярващите до днес се молят така: "Пресветая Богородица, спаси нас!".
