Светът узнава за трагедията в Батак от репортажите на американския журналист Джанюариъс Макгахан. Канонизиранто на жертвите е едно от свидетелствата колко високо в народната свят е почитта за тях. През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква.

На 16 май 1876 г. по нов стил (5 май 1876 г. ст. стил), турската потеря, водена от Ахмед ага Барутанлията, потушава въстанието в Батак. Според различни оценки са избити между 1500 и 5000 души. Оцелелите са единици.

След началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. , част от въоръжените боеспособни мъже от Батак, водени от войводите Петър Горанов и Стефан Трендафилов Керелов, се вдигат срещу османската власт. Бунтовниците действат по план и отстраняват част от турските власти. Но срещу тях Империята изпраща 5000 души – башибозуци от съседните села, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.

Първенците на селото решават да го откупят и канят Барутанлията на преговори. Обещават да предадат оръжието си, а той - да пощади селото. Заклева се, че ще си тръгне с хората веднага, след като получат оръжието. Но това не се случва.

Башибузуците използват факта, че по време на предаването на оръжието някои от батачани успяват да избягат, и черкезите обкръжават селото. Разпределят си къщите на батачани и... клането и грабежът започват. Хората се крият в по-здравите къщи, в църквата и в училището. Дебелите стени обаче не спират башибузука.