Свети великомъченик Евстатий живял през втората половина на първия и първите десетилетия на втория век. Като езичник носел името Плакида. Бил прославен римски пълководец при царуването на императорите Тит и Траян. Неговият жизнен път изглежда твърде необикновен. Както праведния Иов в Библията, той минал през много изпитания, но не паднал духом. Напротив – колкото повече бил поразяван от удари в живота, толкова повече крепнел и растял духом.
По природа със здрав разум и чиста душа, той скоро разбрал цялата суетност и лъжовност на езичеството. И чистият по сърце Евстатий, осенен от особено небесно откровение, познал истинския Бог. Той приел свето Кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист.
Заради своята преданост към Христовата вяра, свети Евстатий бил единодушно избран от християните за епископ на Антиохия. На тази длъжност Евстатий взел участие в Първия Вселенски събор (325 г.) и твърдо защитавал православното учение против еретика Арий.
В 326 г. той отишъл в Грузия, току-що просветена с християнската вяра, за да постави там пастири за новопокръстените. Като се върнал оттам, той продължавал усърдно да се занимава с делата на Църквата и бил обичан и уважаван от християните като човек, изпълнен с добродетели и дълбока християнска мъдрост.
След смъртта на император свети Константин Велики, неговият син Констанций станал цар на източната част на Римската империя и започнал да покровителства арианите, за разлика от своя баща - св. Константин и своята баба св.Елена. Под закрилата на императора, арианите придобили огромно влияние. Започнали самовластно да преследват и да угнетяват всички християни, които държали на истинското учение на вярата.
Много от арианските епископи лично подписали по време на Никейския събор православното изповедание на вярата, след това се отрекли от него и настоятелно искали това и от другите епископи. Ония, които отказвали да се съгласят с тях, били лишавани от сан, изпращани на заточение и подлагани на непрекъснати гонения.
Така арианите свалили и изгонили Цариградския епископ Павел, опитали да погубят и св.Атанасий Александрийски. Някои от тях, на път за Йерусалим за освещението на храма „Свето Възкресение“, пристигнали в Антиохия с тайното намерение да свалят и св. Евстатий.Епископът не подозирал за техните зли намерения, затова ги приел с най-голяма радост. Незабавно открили събор, на който започнали да разглеждат делата и вярата на св. Евстатий.
Всичко вече било предварително уредено и решено от тях. Измислили клевета против благочестивия епископ св. Евстатий, като го обвинили, че води безнравствен начин на живот и проповядва ерес.
Арианите съобщили своето решение на императора. Успели да възбудят народното вълнение и недоволство в Антиохия. Прогонили го на заточение в Тракия, заедно с някои от най-приближените му презвитери и дякони, които отказали да се разделят с него.
По време на заточението св. Евстатий изтърпял огромни унижения и други страдания от злобата на своите врагове. Той оставил бележити съчинения, които продължават да бъдат четени от духовници, монаси и религиозни хора.
Светецът умрял през 360 г. във Филипи.
Източник: pravoslavieto.com
