Във втория стълб се осигуряват с 5% от общата си пенсионна вноска хората, родени след 1959 г., припомня в. "Сега". Хората на възраст между 55 г. и 59 ггодини са първите поколения с масови пенсии от втория стълб след 2021-2022 г. и вече имат натрупани средно по 3396 лв. При тях увеличението е по-малко - в края на миналогодишния юни по техните партиди е имало средно по 3104 лв.

Въпреки че наближава времето, в което универсалните фондове ще трябва да изплащат втора пенсия, законът не разписва точно как ще се случва това и какви ще са видовете пенсии. Липсата на правила създава несигурност не само за хората, но и за фондовете, които трябва да трупат резерви, за да могат да гарантират пожизнените пенсии. И това правителство на Бойко Борисов, подобно на предишното, обещава, че ще запълни законовата празнота. Според закона, работещите от трета категория могат да прехвърлят парите от индивидуалната си партида в НОИ, като се откажат от тях и от втората си пенсия до пет години преди да навършат общата пенсионна възраст.

Тоест за хората, на които им предстои да са първите с масови частни пенсии, срокът изтича. Доходността за периода от юни 2015 г. до средата на 2017 г. в универсалните пенсионни фондове е 4.39%. В професионалните фондове се осигуряват близо 280 хил. работници от първа и втора категория труд. Средната натрупана сума при тях е 3557.63 лв.

Над 606 хил. българи са помислили за вноска и в доброволен фонд, която е изцяло по желание. За една година тези хора са се увеличили с едва 7000. Според данните сумата за трета пенсия е средно по 1716 лв. В третия стълб доходността е по-висока - за двугодишен период (от юни 2015 г. до юни 2017 г.) доброволните фондове отчитат 5.68% доходност.

Според данните на КФН към края на юни нетните активи само на универсалните пенсионни фондове гонят 10 млрд. лв. - 9.740 млрд. лв. С активите на професионалните и доброволните дружества сумата нараства до близо 12 млрд. лв. За сравнение - към края на миналогодишния юни активите на всички фондове бяха 9.9 млрд. лв. Само за шестте месеца в деветте фонда са постъпили от осигуровки близо 574 млн. лв. Това е с над 18 млн. лв. повече спрямо първите шест месеца на 2016 г. Средно от човек месечно постъпват по 50 лв. от осигуровки.

От данните за дружествата става ясно, че и трите вида фондове - универсални, професионални и доброволни, са на печалба от близо34.4 млн. лв. към края на юни. Любопитното е, че печалбата за бранша намалява с 675 хил. лв. спрямо миналата година. Само едно от деветте дружества към юни, които управляват фондовете, е на загуба, и то за втора поредна година. Всички пенсионните фондове отчитат близо 89 млн. лв. приходи за първата половина на годината. От тях огромната част - над 75.2 млн. лв. идват от таксите и удръжките, които те правят от вноските на осигурените българи.

Въпреки че таксите бяха намалени символично със закона, приходите на фондовете по това перо растат - на около 8 млн. лв. От тези такси и удръжки универсалните фондове прибират най-много - над 63.4 млн. лв. (ръст от около 3.5 млн. лв. за една година). От управлението на собствените средства дружествата са спечелили близо 8.5 млн. лв., което е повече с над 3 млн. лв. спрямо миналогодишния юни. Фондовете са изплатили и близо 8 млн. лв. на наследници на починали осигурени българи през първите шест месеца на годината.

Източник: actualno.com