Сведенията за Св. Григорий, епископ Български са твърде оскъдни. Предполага се, че това навярно е бил "презвитер и монах Григорий, клирик на Всички български църкви", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за епископ Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след смъртта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „Св. София" дори имало малък престол, посветен на него.

Преподобна Домника била езичница и заедно с още четири девици пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики. Тя горяла от силно желание да приеме християнството и да живее по правилата на чистата небесна вяра. Цариградският архиепископ свети Нектарий получил за нея специално откровение. Затова, след като я приел, не само я сподобил със свето Кръщение, но я направил и диакониса. Император Лъв й подарил земя извън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала около себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила немалко чудеса: спасила мореплаватели, застрашени от морска буря, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и дар на пророчество, защото предсказала кончината на царя. Веднъж видяла как слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените тайни. Светицата починала в мир в дълбока старост, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон и предсказала времето на своето отшествие при Господа.

Преподобният Георги Хозевит се родил на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, още кокато били живи родителите му, отишъл в светия град Йерусалим. След като се поклонил тук на местата, осветени от стъпките и кръвта на Господа Иисуса, той отишъл в долината на Йордан, и се установил в Коломановата лавра, където приел монашество. Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и страх Божий.

Междувременно в лаврата починал игуменът. Настъпило разцепление и несъгласие по повод на новоизбрания настоятел. Тогава свети Георги, който не можел да понася смут, със скръб напуснал Коломановата обител и се заселил отново в Хозевитския манастир, в отделна килия, която му дал игуменът.

Когато персите нахлули в светата земя, той напуснал за известно време лаврата и се скрил в Коломан. След като опасността преминала, старецът се върнал отново в Хузива. Поучавал, наставял в Божието Слово и в благочестието. Като угодил на Бога с благочестивия си живот, преподобният Георги напуснал света в дълбока старост.

Свети Емилиан бил епископ в гр. Кизик, във времето на иконобореца император Лъв Арменец. Понеже не искал да се подчини на царската заповед да изхвърли св. икони от църквите, той бил пратен на заточение заедно с други православни епископи. На увещанията от страна на императора да осъди почитането на иконите, св. Емилиан отговорил: "Ако тоя въпрос е църковен, както сам говориш, то нека се изследва според обичая в Църквата! От старо време църковните въпроси се изследват в църквите, а не в царските палати."

В изгнание той прекарал пет години и изтърпял много мъки и унижения заради Христа. Умрял като изгнаник в 820 година.


Източник: pravoslavenhram.com