Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария. Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм

Но св. Анна е натоварена с много повече символика. По стар стил св. Анна се пада на 22 декември, денят на зимното слънцестоене. Нощта срещу празника е най-дългата нощ от годината. Подобно на Еньовден, когато трае най-дългият ден заради лятното слънцестоене, и този ден е изпълнен с много мистика.

Момите се събирали още по светло по домовете и пазели дома от магии. След залез слънце никой не излизал, особено мъжете, да не ги омаят самодивите. Плътно се затваряли помещенията на добитъка, да не „пощръклее”. Направените през нощта зли магии хващали и трябвало да се пазим от тях. Бродели вещици, врачки и демони. На някои места мъжете палели говежди тор пред вратата, да предпазят дома от магията и уроките.

Освен Игнажден, и св. Анна е ден, в който се гадае с „полазник” – първият човек, който прекрачи прага. Ако е мъж, ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър и здрав човек – такава ще е и годината.

Източник: pravoslavieto.com