Владимир е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване. Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да е натоварен с отговорността към трона. Когато княз Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няколко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.
Царуването на Владимир било типично езическо. Той бил жесток и безогледен владетел, който правел много езически жертвоприношения. През 988 г, 8 години след възкачването си на власт, той разширява държавата си до Крим, където получава достъп до Черно море и така се намесва в търговските интереси на Византия. Империята действа по стар свой обичай - чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий.
Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е. равен на апостолите, заради просветителската си дейност. Умира на 15 юли 1015 година.
На княз Владимир са кръстени Киевският университет и орден за държавни заслуги. Името е много разпространено днес и у нас, и в Русия.
