Чипровското училище е единственото в общината. В него учат подрастващите от деветте населени места на общината, за тях е осигурен транспорт. Очаква се сега те да са около шестдесет, каза директорката Лена Йорданова. По думите й ако не се заделят средства от министерството на образованието и науката кръжокът по тъкане на чипровски килими ще се издържа от училищното настоятелство.
Училището в Чипровци има 390-годишна история. То е първото светско училище в България. Създадено е през 1624 година от епископ Илия Маринов, наследник на благородническо семейство, завършил право в Римския университет. Веднага след назначаването си за епископ той се заема с откриването на училище в родния си град Чипровци. В програмата му включва светските дисциплини граматика, математика, логика и философия. Посещаването на училището било задължително за децата на Чипровци.
Всяка година по 7 - 8 ученици, завършили школото, били изпращани в колежи и университети на Рим Перуджа, Болоня, Флоренция, Лорето, Анкона, Виена, Краков да продължат образованието си. Един от тях е Петър Парчевич, който завършва университет в Италия и става доктор по богословие, български дипломат, ратувал за силна връзка на България със западноевропейските народи. Удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя. Той е смятан за един от най-великите българи през XVII век.
Петър Парчевич е роден през 1612 г. в стар чипровски род Кнежевичи-Парчевичи. Едва единадесетгодишен е изпратен на учение в град Лорето, Италия. След седемгодишно обучение се прехвърлил в Рим, където през 1637 г. завършил висшето си образование с изключителен успех като доктор по гражданско (римско) и католическо право, рядък случай в университетската практика. положен за свещеник от архиепископ Петър Богдан. Той владее гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. Почива на 23 юли 1674 г. в Рим. Погребан е в базиликата Свети Андреа дела фратя пред параклиса на Свети Франциск.
Идеите на Парчевич и Петър Богдан за освобождение на България представляват и началото на българското национално Възраждане. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни, но няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици от неговия роден край решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 г. под ръководството на Георги Пеячевич, но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.
От 1945 година училището носи името на Петър Парчевич. До
2000 година е било средно и в него се е изучавало килимарство, което е
привличало деца от цяла България. След това пансионът е закрит, учениците
намаляват и училището става основно.
Духът на килимарството обаче остава. 15 -
16 деца се учат в кръжок по тъкачеството в кабинета на училището. Те представят
чипровските килими на големи събития в страната и чужбина. Правят изложби в
Австрия и Япония.
През 2016 година школото беше пред затваряне. Тогава закриха
мината за флуорит и 107 работници останаха без препитание, 30-тина от тях бяха
родители на ученици. Въпреки трудностите в училището има много добри
преподаватели, отдадени на просветната дейност с възрожденски патриотизъм.
"На
11 май 2018 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, се присъединихме към
инициативата "Розите на България". Направена бе изложба на рисунки,
казвахме стихове и играхме прекрасни български хора. Благодарим за подкрепата на
певческата и танцовата група към читалище "Петър Богдан-1909"-
Чипровци", казва директорката Лена Йорданова.
"Децата посещават и училищетo по
вероучение в Пунковата къща", каза д-р Анита Комитска, директор на Исторически
музей - Чипровци. Те слушат всяка неделя увлекателните безеди на отците
Спиридон и Захари. Освен уроци за християнската вяра, специалисти от музея ги
запознават и с българските традиции. Целта е да обясним на децата например за
смисъла на Великден така както е описан в Библията, а след това да им разкажем
и за традициите на този ден. В една от стаите на музея е поставен и стан за
тъкане на чипровски килими.
