В някои краища на България е разпространен обичаят оратници - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите.
Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Сирни Заговезни е познат и с паленето на
огньове (сиреници) вечерта в неделя. Всемогъща е силата на огъня и чрез него
хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня.
Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите.
В Библията е казано, че който не прости
прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с
които всеки ден го прогневяваме. В някои български селища на този ден казват:
простено - прости!", т. е. аз ти прощавам и ти ми прости".
След като изгорят огньовете (сиреници) се
ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги
искат прошка от по-големите. Чрез този обред се цели да се възстановят добрите
отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да
стане по-добър и всеопрощаващ.
Вечерята на заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва. Парче от халвата се окачва с конец на средата на тавана. След люлеене на конеца всеки се опитва да захапе с уста парче от халвата, но без да си помага с ръце. Това е така нареченото Хамкане с халва. По същия начин би могло да се завърже и обелено варено яйце. След откъсване на парче от халвата, конеца се запалва и по неговото изгаряне се гадае за растежа на конопа през идващите години.
