Денят на светията е последният християнски празник за календарната година, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година.

Празникът на св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя не само хронологично, но и в посланието, което Църквата изпраща към вярващия народ днес. Неслучайно в този ден пеем: „Владиката вчера дохождаше с плът, а днес рабът излиза от плътта. Вчера Царстващият с плът се роди, днес рабът с камъни се убива: за Него и умира първомъченикът, божественият Стефан“.

Житието му разказва, че, притеснени от нарастващия брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни. Въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил: "Господи, не им зачитай този грях". През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.

По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни - жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.

На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая "ладуване". Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с "мълчана вода", което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи.