Бургаската опера гостува във Враца на 9 май 2019 г.

Това епично произведение е с хореография на Хикмет Мехмедов. Действието на операта се развива в Мемфис и Тива по време на царуването на фараоните, написана е по поръчка на Исмаил паша по случай откриването на Суецкия канал.

Либретото е от четирима автори – Едуард Мариет, Камий дьо Локл и Антонио Гисланцони. Четвъртият е самият Верди, който винаги се включва в създаването на текстовете към своите опери. Аида е изпълнена за първи път през 1871 г. в Кайро с изключителен успех, който продължава да следва произведението на гениалния италианец и до днес.

Любов или вярност – коя от двете ще надделее във фаталната безизходица?

Сюжет:
Аида, етиопска принцеса – сопран
Краля на Египет – бас
Амнерис, дъщеря на краля на Египет – мецо сопран
Радамес, капитан от стражата – тенор
Амонасро, крал на Етиопия – баритон
Рамфис, висш жрец – бас
пратеник – тенор
глас на жрица – сопран
жреци, жрици, съветници, стража, войници, етиопци, роби и затворници, египтяни, хор

Аида, етиопска принцеса е заловена и доведена като робиня в Египет. Военния командир Радамес е влюбен в нея и страда раздвоен между любовта и верността си към фараона. Амнерис, дъщерята на фараона също е влюбена в него, въпреки че той не отвръща на чувствата и.

Първо действие

Сцена 1: Зала в кралския дворец. През вратата се виждат пирамидите и храма в Мемфис.

Рамфис, висшия жрец на Египет, уведомява Радамес че войната с Етиопия е неизбежна. Радамес се надява да бъде избран за командир на етиопците ( Si, corre voce I’Etiope ardisca). Той мечтае да се завърне победител от бойното поле, но също така мисли и за етиопската робиня Аида в която е тайно влюбен (Se quel guerrier io fossi!…Celeste Aida).

Аида е дъщеря на етиопския цар Амонасро, която живее в Мемфис като робиня, без никой да подозира коя е нейната истинска идентичност. Баща и Амонасро е нахлул в Египет, за да спаси дъщеря си от робството. Аида, обаче също е тайно влюбена в Радамес и не е сигурна дали иска да напусне Египет. Пристига Амнерис, дъщерята на фараона. Тя обича Радамес, но се страхува, че сърцето му принадлежи на друга (Quale insolita giola nel tuo squardo). Когато Аида се появява, Амнерис забелязва, че Радамес е смутен. Тя подозира, че етиопската робиня може би и е съперница за сърцето на капитана. Въпреки всичко Амнерис успява да скрие ревността си и говори с Аида (Vieni, o diletta, appressati).

Пристига Фараона заедно с висшия жрец Рамфис и цялата кралска свита. Пратеник обявява че етиопците, предвождани от царя си Амонасро идват. Фараона обявява война и изпраща Радамес, като избран от богинята Изида да предвожда египетската армия (Alta cagion v’aduna). Получавайки тази заповед от краля Радамес се отправя към храма на Вулкан за да вземе свещените оръжия (Su! del Nilo al sacro lido)

По-късно, останала сама в залата, Аида е разкъсвана между любовта си към Радамес и към баща си и родината си (Ritorna vincitor)

Сцена 2: В храма на Вулкан

Тържествени церемонии и танци на жреците (Зossente Ftha…Tu che dal nulla). Радамес е посветен в длъжността на командир (Immenso Ftha .. Mortal, diletto ai Numi). Всички се молят за победата на Египет и защита на техните воини (Nume, custode e vindice)

Второ действие

Сцена 1: Стаята на Амнерис.

С музика и песни се посреща победителя Радамес (Chi mai fra gi inni e i plausi). Все още Амнерис се чуди дали Радамес я обича и дали Аида е влюбена в младия воин. Тя се опитва да се разсее от това подозрение гледайки танцуващите (Vieni: sul crin ti piovano).

Когато Аида влиза в стаята, Амнерис моли всички да излязят. Тя подлъгва Аида да и признае любовта си към Радамес, казвайки и че той е загинал в битка. В шок от новината и в мъката си Аида признава, че сърцето и изцяло принадлежи на младия воин. Амнерис е разгневена от това признание и мисли за отмъщение. Тя не обръща внимание на молбите за милост на Аида и напуска стаята (Su! del Nilo al sacro lido)

Сцена 2: При голямата порта на град Тива

Радамес се връща победител и войниците му влизат триумфално в града (Gloria all’Egitto, ad Iside). Египетския фараон обявява, че на този ден Радамес може да има всичко каквото пожелае, като награда за победата си. Етиопските пленници се появяват и Амонасро е сред тях. Аида се втурва към баща си, но техните идентичности все още не са известни на египтяните. Амонасро е казал, че етиопския цар е бил убит в битка. Аида, Амонасро и планените етиопци молят фараона за милост, но египтяните искат тяхната смърт (Che veggo! .. Egli? .. Mio padre! .. Anch’io pugnai).

Разамес моли фараона да спаси живота на пленените и да ги освободи. Фараона обявява Радамес за свой наследник и годеник на дъщеря си (O Re: pei sacri Numi! .. Gloria all’Egitto). Аида и Амонасро остават като заложници, за да гарантират че етиопците няма да си отмъстят за поражението, което са претърпели.

Трето действие

Бреговете на Нил, близо до храма на Изида.

В навечерието на сватбата на Радамес и Амнерис в храма на Изида жреците произнасят молитви (O tu che sei d’Osiride). Пред храма Аида чака Радамес, както тайно са се уговорили (Qui Radames verra .. O patria mia).

Амонасро се появява и кара Аида да разпита Радамес за позициите на египетската армия (Ciel, mio padre! .. Rivedrai le foreste imbalsamate). Пристига Радамес и Амонасро се скрива зад една скала, за да слуша разговора. Радамес е решен да се ожени за Аида (Pur ti riveggo, mio dolce Aida .. Nel fiero anelito; Fuggiam gli ardori inospiti .. La, tra foreste vergini). Тя ще избяга с баща си в пустинята.

За да улесни бягството им, Радамес предлага, да избягат използвайки таен път, по който могат да минат без да се притесняват за стражи. Освен това той и разкрива позициите, през които армията му е избрала да атакува етиопците. Чувайки всичко това Амонасро излиза от скривалището си. Радамес се чувства измамен. В това време Амнерис и Рамфис излизат от храма и виждайки Радамес с етиопците викат стражата. Амонасро и Аида се опитват да успокоят Радамес и да го накарат да избяга с тях, но той отказва. Чувства се изменник и се предава на стражата (Aida! Tu non m’ami! .. Va’!).

Четвърто действие

Сцена 1

Зала в храма на правосъдието. От едната страна се намира врата водеща към килията на Радамес.

Амнерис иска да спаси Радамес (L’aborrita rivale a me sfuggia). Тя нарежда на стражата да и го доведат. Аменерис му казва, че ако отрече обвиненията в измяна може да го спаси. Радамес отказва, въпреки че и двамата са сигурни, че наказанието му ще е смърт. Амнерис го умолява да се защитава, но той отказва отново. Единствената му мисъл е че Аида е все още жива и той се надява, че тя е достигнала до страната си (Gia i Sacerdoti adunasi). Решението му наранява Амнерис.

Процесът на Радамес се провежда при закрити врати. Той не отговаря на обвиненията, нито се защитава и е осъден на смърт. В това време Амнерис моли жреците за милост. Присъдата е Радамес да бъде погребан жив. Амнерис проклина жреците, докато Радамес е отвеждан към гробницата (Ohime! .. morir mi sento).

Сцена 2

Радамес е заведен в подземията на храма и е зазидан в тъмна гробница. Той мисли, че е сам и че Аида е спасена и на сигурно място, докато не чува въздишка и вижда Аида. Тя се е скрила в гробницата за да умре заедно с любимия си (La fatal pietra sovra me si chiuse..). Двамата приемат своята ужасна съдба и казват сбогом на земния живот и неговите тежки моменти. В това време над гробницата в храма на Вулкан, Амнерис оплаква Радамес и се моли на Изида. В гробницата под храма Аида умира в ръцете на Радамес (Immenso Ftha).

Информация за продажбата на билети на телефон: 056/841740

Източник: https://operabourgas.com/bg/programme