Според хрониките, историята помни поне две царувания на Колад-Колед и раждането на неговите синове в периоди през около 1000 години. Ето и накратко историята, описана в различни източници:

Цар Колад, който имал само дъщери, направил всенадордни празници, когато се родил първият му син. Нарекъл го БОЛГ - което означава велик, силен, безсмъртен и наредил народът да носи неговото име. Империя му се е ширела в цяла Тракия, Македония, Далмация, до Бяло море и до Рим.

Легенда за раждането на цар Болг, дал името на БолгАрите:

Три дни преди 22 декември цар Колад, заедно с жреците и мъжете се отправили към светилището в Небесната планина, за да се поклонят на своя бог Слънцето. На тръгване Колад казал на жена си:
- Докато отсъствам, ако дойде часът да родиш, от сега да знаеш – родили се момче, както жреците предсказаха, ще носи името Болг, което ще рече велик, силен, безсмъртен!
- Тъй да е, Царю мой, ако е момче ще бъде Болг! – съгласила се жена му. На 24 вечерта болките предизвестили канската жена за предстоящото раждане. Всички възрастни жени и мъже, които не са могли да отидат с царя на поклонението, стояли край огнището и се молели да се сбъдне предсказанието на жреците. Цяла нощ повтаряли: "Нека бъде мъжко чедо, нека бъде..."

На 25 декември, рано сутринта, точно когато изгряло слънцето, тя родила своя син Болг. Зарадвали се всичк, защото вече ще има кой да наследи царството, то ще остане цяло, а няма след смъртта на Колад, да се раздели на 5 части и да премине в ръцете на алчните му зетьове.

Същият ден, когато слънцето се изкачило високо на небето, Колад, жреците и мъжете се завърнали от светилището. Излязла царската жена с новородения си син, последвана от мало и голямо за да ги посрещнат. Всички пеели: "Болг се роди, Коладе, Болг се роди ..



Зарадвал се много Колад и от щастие се разплакал. Жрецът, застанал до него, се провикнал:

- Чуй народе волята на нашия бог Слънцето , което ни изпрати в дар Болг! По неговата воля, името на Болг и народа, на който ще е Велик цар, ще просъществува за веки веков! По волята на Бог , от днес нататък за вечни времена, от този ден ще започва отброяването на новата година! Това ще е новият най-точен календар за всички времена и народи! – и вдигнал жезъла си към слънцето.



Минали си хилядолетия, но българският народ е съхранил спомена за своя цар Колед или Колад според различните хроники.

Като носители на слънчевата духовна енергия, различна от лунната на други древни народи, българите почитат като най-светъл празник именно Рождество. Празникът е почитан далеч преди навлизането на Християнството по земите ни и се спазва отбелязването на най-късия ден в годината като раждането на новото начало. Вижда се, че раждането на Христос според Библията през есента не е променило това народно поверие. Не е променено и в другите европейски държави, както и в празниците в цял свят.

Чрез българския фолклор и до днес е запазена песента за този наш цар, дал името на народа ни. В негова чест коледарите и днес пеят: “Коладе, Коладе ле“. Със своите песни коледари отправят молитви за здраве и плодородие през новата година. На този празник по традиция момчетата правят свой ритуал - за пръв път запасват пояс, обличат ергенско облекло и отиват да коледуват. За да отпразнуваме рождението на Коледовия син - Болг.

“Болг се роди, Коледо!" - пеем и до днес в България, без да имаме историческа памет за този период от историята ни. В учебниците ни също няма, за да не се наруши московската теория за създаването на България от Аспарух хилядолетия по-късно.

Патриция Кирилова

Източник: patriciakirilova.blogspot.bg