Не е ясно къде да бъде закаран пациент от спешната помощ в столицата или от едно в друго населено място, както и кой е длъжен да се заеме с него. По думите му преди години имало такива оформени пътеки на движение на пациента, но с годините вече не се спазвали.

Проф. Петров даде пример с пациент от Монтана, който трябва да бъде откаран в по-голяма болница и изтъкна, че тук се опира до въпроса дали съответното лечебно заведение разполага с капацитет да го приеме.

Стига се до ситуации например, при които леглата в реанимацията са заети и той няма къде да бъде сложен. Затова е добре нещата да се уточняват, когато се получи заявката по телефона каза той и подчерта, че това не означава, че лекарите в Монтана трябва да се молят къде да бъде приет техният пациент.

Не на последно място стои и мотивът на съответната болница, че когато тя приеме човек в тежко състояние, задължително ще влезе в преразход, каза още здравният министър.

Той увери, че тези неща могат да бъдат регламентирани, но с доста широк консенсус.

Препатили припомниха, че заради липсата на регламент се случва линейката с болния да обикаля с часове по няколко лечебни заведения, докато спешните доктори му намерят свободно и подходящо място за хоспитализация.

Ще внеса стратегия за управление на големи многопрофилни болници. Има лечебни заведения, които извършват дейности, а наемат външни фирми. Така е в многопрофилната в Ловеч. Изготвяме и проект за Спешна помощ. Ще се подобри оборудването на линейките, също така от известно време тече процес за поетапно увеличаване на възнагражденията на спешните медици, каза още министър проф. Николай Петров. Това, което липсва в Спешната помощ, е позитивизъм към тях. Хайде да им го дадем. Няма безгрешни хора, включително и аз не съм такъв, призова той.

Източник: monitor.bg