Изследването бе разисквано по време на дискусията "Цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски", което е тема на третото издание на Форума за прогресивни леви решения. Събитието е организирано от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, Фондация "Фридрих Еберт – България" и Институтът за социална интеграция.
Зеленият преход
Зелената сделка (от 2019 г.) и Европейският закон за климата (от 2021 г.) са програмните документи, които са ангажимент на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. (справедлив преход - никой да не бъде изоставен) с междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.) Европейската комисия препоръчва 90% нетно намаление на емисиите на парникови газове до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
На този фон цената на бездействието е - 220 000 смъртни случаи и 650 милиарда евро загуби от 1980-2022, от които 170 милиарда в последните 5 години, а общи кумулативните загуби са 2.4 трилиона евро за периода 2031- 2050 г.
Днес над 90% от работните места изискват поне основни цифрови умения, а 4 от 10 възрастни и всеки трети човек, който работи в Европа, нямат основни цифрови умения (индекс DESI), казват от ЕК.
В световен мащаб през следващите 5 години технологичният напредък ще бъде един от ключовите фактори, допринасящ за създаването на 69 милиона, но също така и за изчезването на 83 милиона работни места.
Демографският преход
Европа е застаряващ континент, в който ще се повишава коефициента на възрастова зависимост от 33% на 60% до 2100 г., сочат още проучванията. Намаляване на населението в трудоспособна възраст в ЕС с 1 милион души годишно 2023 г. и 2050. и съпъстващият риск от продължаващо застаряване се отразяват отрицателно върху конкурентоспособността.
Делът на ЕС от световното население ще продължи да намалява (от 6 % днес на под 4 % през 2070 г.), което потенциално ще намали относителната тежест на единния пазар в световната икономика и геополитическото влияние на ЕС.
На този фон нселението застарява и разходите за здравеопазване, дългосрочни грижи и пенсии се очаква да нараснат от 24,6 % от БВП през 2019 г. до почти 27 % през 2040 г.
