Въведение Богородично е един от великите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората" и един от 12-те най-важни след Великден, посветени на събития от земния живот на Исус Христос и Богородица.

В Константинополската църква празникът е въведен през седми век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква - от папа Григорий Единайсети през 1374 година.

С решение на Св.Синод на Българската православна църква - от 1929 г.този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж.

Според Светото писание на този ден три годишната Мария е заведена от родителите си Свети Йоаким и Света Анна в Йерусалимския храм, за да служи на Бог. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало пред входа на храма, а тя сама изкачила всичките петнайсет. На най-горното стъпало я посрещнал бащата на Св. Йоан Кръстител – Първосвещеник Захария. След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била „дадена“ на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът в бил почетен самостоятелно. В Константинопол има църква, посветена на него, построена от император Юстиниан Велики.

Единствено българите почитаме днешния ден и като празник на християнското семейство, като за пореден път църковния канон се преплита с народните вярвания и обичаи. Денят е символ на въвеждането на младия човек в лоното на вярата.

Според традициите, християнското семейство отива заедно в църквата днес, а по-възрастните разказват на младите библейски притчи и истини. След посещението на църквата, семейството сяда около масата на чаша вино, питка и топла гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички в семейството, а масата не се разтребва, за да дойде Богородица през нощта, да се нагости и тя и да благослови дома.

В народните поверия на днешния ден се гадае каква ще е идната година, спрямо времето – ако е слънчево и топло, зимата ще бъде люта, а лятото сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е с много сняг, лятото дъждовно, а реколтата богата.