Организацията е основана през 1961 г. в Белград и е до голяма степен създание на югославския президент Йосип Броз Тито, първия министър-председател на Индия – Джавахарлал Неру, втория президент на Египет – Гамал Абдел Насър, първия президент на Гана – Кваме Нкрума и първия президент на Индонезия – Сукарно. Всичките петима лидери са представители на политически течения, които не са обвързани нито със Западния блок, нито с Източния по времето на Студената война.
В своя реч от 1979 г. Фидел Кастро заявява, че целта на организацията е да гарантира "националната независимост, суверенитет, териториалния интегритет и сигурността на необвързаните държави" в тяхната "борба срещу империализма, колониализма, неоколониализма, расизма и всички форми на чужда агресия, окупация, доминация, вмешателство или хегемония, както и срещу великите сили и блоковата политика".
Държавите-членки на Движението на необвързаните представляват почти 2/3 от членовете на ООН и 55% от световното население. Членове на организацията са държави, считани като "развиващи се" или като част от Третия свят.
Членове на организацията през годините са били държави като Югославия, Аржентина, Народна организация на Югозападна Африка, Кипър и Малта. Въпреки че голяма част от членовете на движението малко или повече са били близки с някоя от великите сили, движението успява да запази целостта си по време на Студената война. Някои членове са имали сериозни конфликти помежду си (войните между Индия и Пакистан, и Иран и Ирак). А когато избухва войната в Афганистан, организацията е на прага на разпад заради вътрешни противоречия между членовете. Близките до Съветския съюз държави подкрепят инвазията, докато други членове (основно мюсюлмански държави) я отхвърлят.
Тъй като Движението на необвързаните страни се ражда като контрапункт на Студената война, след края на блоковото разделение на света в края на 80-те, организацията започва да търси нов смисъл на съществуването си. След разпада на една от държавите-основатели – Югославия, нейното членство е прекратено през 1992 г. след редовна среща на министрите, проведена в Ню Йорк по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН. Държавите-наследници на Югославия проявяват малък интерес към членство в движението, въпреки че някои от тях получават статут на наблюдатели. През 2004 г. след като Кипър и Малта прекратяват членството си в движението и се присъединяват към ЕС, Беларус остава единственият член на Движението на необвързаните в Европа. Последните държави, които са приети в движението са Азербайджан и Фиджи, които влизат през 2011 г. През 1995 г. и 1998 г. молбите за членство на Босна и Херцеговина и Коста Рика са отхвърлени.
Между 26 и 31 август 2012 г. в Техеран се провежда 16-то събрание на Движението на необвързаните. Според агенция "Мер Нюз", присъстват представители на повече от 150 държави. Участие вземат 27 президента, двама крале, 7 министър-председателя, 9 вицепрезидента и двама председатели на парламенти. По време на събранието Иран заема председателското място от Египет за периода 2012 – 2015 г. Планирано е следващата среща на върха на движението да бъде в Каракас, Венецуела през 2015 г., но тя се провежда през 2014 г. в столицата на Алжир – Алжир.
Източник: dariknews.bg
