Първата българска Конституция - Търновската е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Основният закон на страната е приет след Берлинския конгрес и Освобождението на България. В изготвянето й участват много юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети, както и руски експерти. При обсъждането се формират две групи - либерали (младите) и консерватори(старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите. Нейният проект, наречен Органически устав за държавното устройство на българското княжество, е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание е свикано на на 10/ 23 януари/ 1879 г.
Търновската конституция е една от най-демократичните и новаторски за времето си. Според нея българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство. Монархът има законодателна инициатива и назначава министрите. Князът е "върховен представител и глава на държавата".
Конституцията прокламира министерска отговорност, отчетност на правителството пред Народното събрание, както и общинското самоуправление. Тя утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др. Търновската конституция провъзгласява широки граждански права - премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование.
Конституционоустановеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
След 9 септември 1944 г. Търновската конституция е отменена частично, а на 4 декември 1947 VI Велико народно събрание я заменя с Конституция на Народна република България.
Източник: moreto.net
