Тъй като свети Иродион обърнал към Христа мнозина от езичниците, юдеите от завист към този Божий служител се наговорили с идолослужителите елини, хванали светеца със сила и го предали на най-различни мъчения. При това едни немилосърдно биели светеца, други хвърляли по него камъни, трети го удряли с пръчки по главата. Един от мъчителите ударил светия с нож толкова силно, че той паднал като мъртъв; като помислили, че е умрял, мъчителите го оставили.

Но светият апостол по Божията благодат останал жив и след това не малко се потрудил в Рим, проповядвайки словото Божие заедно със светия първовърховен апостол Петър. Апостол Павел, когато праща на Римляните посланието от Коринт, приветства в това послание и Иродиона, който тогава е бил в Рим заедно с апостол Петър: "Поздравете - казва той - сродника ми Иродиона".

А когато свети апостол Петър бил разпънат, тогава и Иродион, както свидетелства Метафраст, заедно с Олимп и много други вярващи бил посечен с меч. Апостол Агав бил изпълнен с пророчески дар. За него се споменава в книга "Деяния на светите Апостоли". Тук е казано, че когато от Йерусалим се събрали пророците в Антиохия, "един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия".

В Кесария свети Агав предсказал на апостол Павел страданията, които ще го постигнат в Йерусалим, както разказва книга "Деяния на светите Апостоли": "взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Йерусалим оня мъж, чийто е този пояс, и ще го предадат в ръце езически". Свети апостол Агав проповядвал за Христа в различни страни и мнозина от езичниците обърнал към Христовата вяра.

Свети апостол Руф, когото апостол Павел приветства в посланието към Римляните с тези думи: "Поздравете избрания в Господа Руфа", бил епископ на град Тива, в Гърция.

Свети апостол Асинкрит, споменаван в същото това послание на апостол Павел към Римляните, бил епископ в Гиркания - област в Мала Азия.Светите апостоли Флегонт и Ермий*, споменавани в същото послание, били епископи: първият в тракийския град Маратон, а вторият в Далмация**.

Всички тези апостоли от седемдесетте се подвизавали много, благовестявайки Христовото Евангелие по цялата земя, като привели към Христа мнозина езичници. По различно време почти всички те били подложени и на различни мъки от страна както на иудеите, така и на елините, и като приели мъченически венец, със слава отишли при Господа.