ЦЕНТРАЛНА ЖП ГАРА
/едни два часа на 15.8.2017/
Гише за предварителна продажба на билети.
- Билет за Мездра и обратно, моля. За 18.10 ч утре в посока Мездра, а обратно към София – на следващия ден, седемнайсети август, в пет сутринта.
- Влакът в пет може и да не върви.
- Но в разписанието го има, проверих и в интернет.
- Това няма значение, казвам ви, че може и да не върви.
- Откъде да разбера със сигурност?
- Питайте на 15-то гише – „Информация“.
Премествам се на гишето. Пред мен стоят две момичета, англоговорящи. Опитват се да обяснят колко билета в каква посока искат, с колко багаж са и т.н. „Информация“-та долавя тук - таме по нещо, ама не съвсем, и дава озадачаващи за момичетата обяснения. След дълги опити за жестомимичен превод и лепене на документи по стъклото, двете момичета се обръщат с умолителни погледи към опашката: някой говори ли английски? Никой не си признава.
- Айде някой ако говори да ги види какво искат бе, да се махат по-бързо – набира скорост един чичакис със сламена шапка и риза на едри квадрати. Под напора на шкембето му третото копче отдолу нагоре моли за милост.
Някой разбутва опашката и сред глъчка недоволстващи се появява тържествено велосипед. Бута го притеснен човечец. Блузата му с цвят на пъпеш яко пуска сок.
- Дай му на тоя билет за колелото, че не може да се оправи! –твърдо пристъпва отстрани тантуреста кака в костюм на служител на БДЖ-то. - За Истанбул пътува.
- Не мога от това гише да му дам, мини на шеснайсто - разправя „Информацията“.
- Айде изкарай един билет де, да го пращам нанякъде, шеснайсто ще затвори секи момент, дванайсе и половина стана – настоява каката. Някак си изкарват билет на турския такова с колелото.
- Ще има ли влак на седемнайсти в пет сутринта от Мездра за София – питам.
- Ще има ми, що да няма - отговаря ми „Информацията“.
- Колежката ви каза, че може и да няма.
- Ами питайте колежката тогава – отговарят ми.
Премествам се отново на гише „Предварителни продажби“. Там стои възрастен мъж с документи и десет лева в ръката. И стои, и стои, и стои…Отвътре две служителки човъркат нещо на компютрите. Стоим си. След десет минути се осмелявам да попитам:
- Проблем ли има някакъв?
- Ами малко по-дълго ще продължи това с моя билет, случаят е малко по-особен – отговаря човечецът. След още пет минути гишето хлопва. Почивка от 12.30 до 13.00ч. Половината документи на човека са вътре, половината – извън гишето.
- Обслужиха ме наполовина – обръща се той с извинителна усмивка към опашката.
След викове на пътници бива отворено съседното гише. Там последните стават първи. Съответно моя милост е в новите последни.
– Жулиета се казвам – представя се на служителката пътничка.
– Как? – не чуват отвътре.
– Жулиета.
– Какво, какво? – вика пак жената зад дебелото стъкло.
– Жулиета, като в „Ромео и Жулиета“ – крещи пътничката.
– Аз пък съм Шекспир – добавя мъжът преди мен. На „Шекспир“ обаче не му издават билет. Тук е гише „Предварителни продажби“. „Предварителни“ значи два дена предварително. А той иска да си купи за довечера…да слиза долу.
– Къде долу? – пита той.
– Ами долу бе, господине, колко „долу“ има според Вас? Разбиха го….
– И аз ли съм за „долу“? – пита слепец, който почуква с бастуна си на опашката. Оказва се, че да.
– Кой ще ме упъти, не знам как да сляза – тревожи се слепият.
– Ей, оттука вляво и надолу – сочи с пръст една жена. Опашката е вперила поглед напред и само напред.
– Айде някой да помогне на човека да се ориентира – приканва майка с дете. Поне днеска малко милост, Богородица е …
– Айде стига и Вие с тая религия бе! – почва да вика „Шекспир“. Аз съм атеист. Жена ми е от Куба. Имам приятели от всички раси и религии. Ама стига сте промивали мозъците на хората! Сега пак се мъчат да пробутат религия в училище. Никакви такива не трябва да се позволяват, само история да учат и това е! - Шекспир е червен и запотен. Опашката се клати и се разделя надве. Едните запълзяват с куфари, чанти и деца към заветното „долу“. Там било пълно с билети и нямало опашка, шушукат.
След мен стои жена, наперена стринка, мирише на „Живанши“. Вносен кец. Връзките вързани педантично, че и подпъхнати с все клуп в предходната връзчена преградка. Хитро.
- Вие закъде пътувате? – пита ме.
- Пътувам, евентуално, за Мездра и обратно – отговарям.
- О, Мездра! Никога не съм била в Мездра. Какво има там?
Какво има там…Айде сега де?
- Ами там е … хм….родена Цеци Красимирова – отговарям й.
- А! – зяпва жената. Оная с куршума.. Ооо, не знаех..
- Един билет отиване и връщане за…- опитвам се да…
- Съжалявам, затваряме от 13.00 до 13.30 ч за почивка. Отидете на следващото гише.
Ех, ама започвам да се ядосвам вече. Добре че насреща се задава свещеник. Припомня ми, че днес е празник Богородичен. Че не бива да се гневим. Че трябва да сме благодарни и да прощаваме. ..Колко е човешкият живот – билетче в една посока. Щрак с перфоратора..
- Честит празник, отче – поздравявам го и понечвам да му целуна ръката.
- Честит празник, жива и здрава бъди. Но ръка недей да ми целуваш. С цигара съм. А и пих две ракии, да ме прости Господ. Мой приятел си отиде днес, голям приятел. Какъв шегобиец беше.. голям майтапчия. И да вземе точно днес на погребението котакът му да си пъхне главата в една консервена кутия. Вървя аз със катафалката, а котката - отпреде, тича, мяучи, размахва консервената кутия и я таралянка по улицата…Така ни разсмя Павлето и от оня свят…
Стискам билета в ръка и ги обичам. Ако прекараш с някого в затворено помещение две нощи, почваш да го понасяш и даже може да го обикнеш, казват. Ако прекараш с някого на опашка на Централна гара едни два часа - …
Източник: Facebook
