Една година е равносметка за живите, за мъртвите то е просто отдалечаване от материалното, защото като чувство остава да живее само духовното им присъствие.
За тази година научихме ли се да бъдем поне малко като него? Добронамерени и оптимисти във всяко поставено за решаване в общината дело, опитни и можещи управленци и с поглед към бъдещето, бързи и непосредствени без страх от катаклизми с управляващите, независимо от коя партия, диалогични и разбираеми, предвидими и самокритични, спокойни и бързомислещи като шахматисти, вглъбени и незанимаващи другите със себе си и ако щете артистични и бохеми…
Ако в един от тези варианти има поне едно „да”, значи той е тук, при нас, с нас и ще остане неизменно.
Защото отсъствието и празнотата са познати от векове, затова има и паметници, но присъствието на мъртвите е в душите на живите - там, където никой не може да надникне освен самият човек с вътрешното си "огледало".
За много от нас в това огледало виждаме и неговите черти, чуваме неговите думи и песен и само датата на кончината ни напомня, че сме се разделили, но и това е временно.
Поклон и дълговечен спомен за един голям българин, човек, сродник и приятел!
На 19 април се навършва една година без Цветко Петков…
