Празничните богослужения в светата обител започнаха в навечерието на Голяма Богородица с архиерейска вечерня, с последованието „Опело на Пресвета Богородица“ в съборния манастирски храм, която беше отслужена от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий.
На 15 август архиерейската света литургия бе отслужена от Негово Високопреосвщенство Врачанския митрополит Григорий в съслужие с игумена на манастира - Негово Високопреподобие архимандрит Йоаникий и със свещеници от епархията.
Дворът на светата обител се изпълни с хора, дошли да се поклонят на Божията майка и да се помолят смирено за здраве на семейството и благополучието на дома. Много от тях споделиха, че идват всяка година с надежда и вяра в сърцето.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
След Архиерейската света Литургия, Негово Високопреосвещенство митрополит Григорий отслужи тържествен водосвет и благослови миряните и освети традиционния празничен курбан. В задния двор на манастира димяха два огромни казана, в които се приготвяше вкусната курбан чорба. Майстор-готвачът разказа, че хубавият курбан става с много желание и хубаво животно. Трябва да ти идва отвътре и да дадеш сърце и душа, за да се получи вкусен курбана.
Възникването на Черепишкия манастир е свързано с историята на средновековния "Коритенград" съществувал в близката местност "Ритлите". Според легендата, манастирът е получил името си от белеещите се кости на загиналите войни, останали след битката на цар Иван Шишман с османските нашественици, състояла се в района. В църковния историко-археологически музей в София се съхранява устав (типик) на манастира, съставен около 1396 г., в който се споменава, че той е бил разрушен по време на битката.
В началото на 17 в., Черепишката света обител е възстановена по инициатива на известния български зограф Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовна дейност. Създадено е килийно училище и са писани и преписвани книги, жития и евангелия, като някои от тях са “Черпишкото четвероевангелие" от 16 в. със златни корици и украсено с библейски сцени и "Данаиловото евангелие", преписано през 1616 г. от монаха Данаил и съхранявано сега във Врачанската църква "Св. Никола".
