В 2008 г. Даниел Андерсон и Ерика Магнусон се запитали откъде идват съвременните електронни устройства. Идеята им била да проследят производствения цикъл на един електронен крачкомер, ала в обратен хронологичен цикъл - от мястото на продажба до мястото на производство. Проектът е сниман в реално време, докато се пътува от магазина в Стокхолм, където е купен крачкомерът, през Ишен, Гьотеборг, Бремерхафен, Роттердам, Алхесирас, Малага и до фабриката в град Шенчжен, Китай, където е произведен.

След него се нарежда „Съвремие завинаги“ (Modern Times Forever) и продължава рекордните за времето си 240 часа Заглавието на този филм може да се преведе още и като „Модерност завинаги“ или, ако искаме да направим закачка-реплика към класиката „Модерни времена“ на Чарли Чаплин, е подходящ и превод от рода на „Модерни времена завинаги“.. Сниман от датската арт-група Superflex в 2011 г. Филмът няма сюжет, но поне някакъв смисъл може да се улови: лентата показва централната офис-сграда в Хелзинки на голяма шведско-финландска компания за дърводобив - зданието постепенно преминава в изоставено полуразрушено състояние, докато времето отлита и остава само усещането, че човечеството изчезва.

3-то място заема „Синематон“ (Cinematon) на режисьора Жерар Курант (Франция) Създаването филма му отнело 37 години (от 1978 до 2015 г.) . Състои се от 2880 кратки епизода (без звук) по 3 минути и 25 секунди, които представят известни личности: поети, художници, приятели на режисьора, журналисти и др. Всеки в определеното му време прави, каквото си иска. Например, британският кинорежисьор Тери Гилиъм дъвче в кадър банкнота от 100 франка, а друг режисьор - американецът Самюъл Фулър, пуши пура. Времетраене – 156 часа.


Източник: actualno.com