Британското адмиралтейство смятало, че главната заслуга на прочутия мореплавател Джеймс Кук не са неговите забележителни географски открития, а фактът, че изнамерил начин да предпази моряците от скорбут – като ядат лимони. Преди това скорбутът бил най-жестокият бич за мореплавателите, отправили се на по-дълги плавания. Приблизително по същото време в Холандия съхранявали лимоните, като ги осолявали във вид на туршия – горе-долу както добре познатото ни кисело зеле.
Както е добре известно, маслината е символ на мира, лавърът - на славата, а тръните на строгост и наказание. А в испанския фолклор лимонът е символ на горчивата, измамена любов – докато добрата, вярна любов се символизира от портокала. Логиката тук е съвсем разбираема – сладкият вкус на портокала се превръща в алегория на положителното в любовта, а лимонът кара лицето да се криви в конвулсии, наподобявайки огорченията от неприятностите в личните отношения.
Не липсват и хумористични исторически обстоятелства, свързани с лимоните. През 1950-те години в Съветския съюз създали великолепен сорт десертен лимон с много едри плодове. Въпреки това, той не спечелил популярност. Фразата на някакъв бюрократ от онова време, която той казал по този повод, станала повод за безброй шеги и вицове: „Съветският народ не се нуждае от лимони, които не влизат в съветските чаши“.
Веднъж лимоните били използвани в Италия на музикален конкурс, за да се наруши представянето на духов оркестър. В първите редове на партера насядали деца, които дъвчели лимони (по-късно се разкрило, че конкурентите ги били „подкупили“ с бонбони и шоколади). Като гледали гримасите им и си представяли от какво са предизвикани, музикантите не успели да потиснат обилното си слюноотделяне, което станало причина за провала им.
Между другото, на официални трапези на равни разстояния се поставят чашки, в които гостите топят пръсти, за да отмият мазнината, ако се е наложило да пипат парчета месо или риба. В чашките има не нещо друго, а лимонов сок (понякога го заместват с оцет, но това е по-неефективен вариант), който след избърсване със салфетка успешно отстранява мазнината.
Интересна е историята как англичаните започнали да ядат резенчетата лимони, които обикновено поставяли в чая си. Композиторът Дмитрий Шостакович бил поканен от британската кралица Елизабет II на чай. След като изпил чая си, Шостакович извадил с лъжичката парчето лимон от чашата и го изял. Според етикета, това не било прието и всички присъстващи просто били объркани и не знаели какво да правят. Кралицата решила да поправи положението, също извадила своя лимон и го изяла. Скоро обичаят да се яде лимона от чая се разпространил из цялата страна.
Както казва американският автор на книги за достигане на успех Наполеон Хил: „Когато съдбата ти поднесе лимон, не се оплаквай, че не е сладък, а си направи лимонада!“
Източник: actualno.com
