Най-голямата трудност пред ловеца в днешно време са бракониерите, това са хора, които също имат ловни билети и оръжия, разликата е, че ловците ходят за удоволствие на лов, докато при бракониерите целта е друга.
Повече от век живот нареждат "Съюза на ловците и риболовците в България" сред най-старите организации в Европа. Малко или много са 118 години – нека историята отсее всички съмнения. Но винаги неговата дейност е насочена към увеличаването, разнообразяването и закрилата на дивеча.
Вече 118 години, организираните съюзни членове са верни на традициите и идеалите на предците си, на техните завети. Хуманизъм, добродетелност, дълг и чест витаят в редиците им.
От 1898 г. в България съществува една организация, която от край време живее пълноценно, като спазва един основен принцип: “Природата не е храм, а работилница и в нея човекът е работник.”
Първият ловен конгрес се е състоял от 6 до 9 август 1898 г. в София. Делегатите на 66 ловни дружества в страната поставят основите на Ловния съюз в нашата родина. Той е естествен завършек на един процес, започнал непосредствено след Освобождението на България през 1878 г.
Получили своята свобода и независимост българите се устремяват към активен политически и културен живот. Успоредно с всеобщия подем се заражда и ловното движение у нас. Привилегия на властниците до Освобождението, ловът в нова България става достояние на всички слоеве от населението. Но не се спазват никакви норми, не се съблюдават сезони. Едва през 1880 г. излиза първият закон у нас. Негов създател е видният гражданин на Елена Петко Горбанов – възрожденец и участник в Освободителната война, заемал висок административен пост в първите години на жадуваната свобода. Този юридически акт съдържа само един член, който урежда въпроса за снабдяването с ловни билети и за съответните такси.
Началото на организираното ловно движение у нас се поставя през 1884 г.. Във Велико Търново се основава първият ловен кръжец, който прераства в първото ловно дружество.
Източник: slrb.org
