Към 31.12.2020 г. адресно регистрираните с постоянен адрес в община Мездра са били 20 394. Тоест, през миналата година населението на общината е намаляло с 393-ма души.
За гр. Мездра данните са: 11 312 лица с постоянен адрес в града към 15.12.2021 г., при 11 546 към 31.12.2020 г., отрицателен прираст - 234 души. Лица с постоянен и настоящ адрес в същото населено място в края на миналата година - 8 947.
Тази негативна демографска тенденция се наблюдава в почти всички от 28-те населени места в община Мездра. Най-много, след гр. Мездра, е намаляло населението на най-голямото село в общината - Зверино: 1 537 лица с постоянен адрес към 15.12.2021 г., при 1 565 към 31.12.2020 г. (-28).
Следват: Игнатица - 481 души към 15.12.2021 г. (-20), Моравица - 663 (-12), Лик - 229 (-11), Горна Кремена - 385 и Лютиброд - 255 (-9), Долна Кремена - 479 и Типченица - 298 (-8), Боденец - 544 и Елисейна - 326 (-7), Брусен - 423, Очиндол - 106 и Цаконица - 33 (-5), Крапец - 352,Лютидол - 138 и Старо село - 72 (-4), Дърманци - 336, Злидол - 80, Крета - 214 и Царевец - 256 (-3), Върбешница - 281 и Руска Бела - 282 (-2), Горна Бешовица - 94 и Кален - 58 (-1).
Само в две села адресно регистрираните с постоянен адрес остават непроменена величина: Оселна - 395 и Ослен Криводол - 86. Единственото населено място в общината с положителен прираст през миналата година е Ребърково - 286 жители (+5).
Ако погледнем по-назад във времето, през последните около три десетилетия населението на община Мездра се е стопило с близо 9 хил. души: 28 987 при преброяването на 04.12.1992 г., при 20 001 към 15.12.2021 г. Тоест, налице е отрицателен прираст от 8 986 души. За гр. Мездра данните са: 13 006 (1992 г.) и 11 312 към 15.12.2021 г. (-1 694).
Още по-драстично е намалението спрямо "върховата" в демографско отношение 1985 г. При последното преброяване на населението в страната преди демократичните промени през 1989 г. община Мездра е имала 31 023 жители, което е с 11 022 повече спрямо края на миналата година, а гр. Мездра - 13 709 жители (- 2 397).
Както отбелязват експерти от Националния статистически институт, задълбочаването на негативните демографски тенденции в България като цяло се дължи най-вече на ниската раждаемост и на миграционните процеси.
