Само за последното десетилетие, от 2011 г. до 2021 г., броят на децата в тази възраст е намалял с 57 хиляди, показват данните на Националния статистически институт.
Най-голям е делът на хората в активна възраст
- от 15 до 64 години, в София, където е 65.8% от 1.27 милиона
столичани. Следват областите Благоевград - 64.2%, Варна - 63.8%, Пловдив
и Бургас - 63% и Разград - 62.7%, Пазарджик - 62.5%. На последните
места по този показател са Видин, Габрово, Монтана, Ямбол, Сливен и
Плевен. Общият брой на хората в трудова възраст в България е 3.815
милиона или 58.5%.
Възрастните хора, на 65 и повече години, са най-много в областите Видин - 31.5% и Габрово - 30.2% от населението. В Монтана те са 28.2%, в Кюстендил и Плевен - 27.7% и Силистра - 27.3%. В столицата пенсионерите са 19.6%, а в Пловдив - 22.4%. В страната живеят 1.53 милиона души в тази възрастова група, което е 23.5% от цялото население.
През далечната 1900 г. преброяването е установило 187 хиляди българи в тази възрастова група, което е било едва 5% от цялото население. Това в някаква степен оспорва тезата, че България в миналото е била страна на столетници. Увеличението на дела на пенсионерите днес е и отражение на по-добрите условия за живот, не само на ниската раждаемост, коментират статистиците.
Възрастните хора във всички преброявания от 1900 г. до 1946 г. неизменно са под 6%. След това започва сериозно увеличаване на дела им като през 1985 г. то достига 11.6%, през 1992 г. - 14.3%, 2001 г. - 16.8%, 2011 г. - 18.5%, а при последното преброяване през 2021 г. - 23.5%.
