Ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров от Националния
археологически институт с музей при БАН представи резултатите до
момента. „Сега работим точно със средствата, осигурени от Общината. В
цялата история на проучването на Бонония това са най-големите и
най-активните разкопки – започнаха още септември и продължават вече два
месеца, с 30 работници и 7-8 души археологически екип, много архитекти,
геодезисти, реставраторите идват другата седмица“, обясни доц. Димитров.
Той подчерта, че потенциалът на антична Бонония е огромен. „Тук е
най-голямата крепостна стена, откривана в цяла България. Широчината на
крепостния зид е 4 метра. За сравнение, в Рациария, столицата на
провинцията, крепостната стена е широка 2,20 метра, във Филипопол – 2,50
метра. Така че Бонония е наистина уникално силно укрепена римска
крепост, с десетоъгълни кули. Единственият аналог на такава мощна
крепостна система от римската епоха има в Зайчар, във Феликс Ромулиана“,
посочи археологът. Той допълни, че намеренията са догодина да продължи
цялостното проучване на терена. Целта е да се свържат разкопките на
стария северен сектор – Кула №8, с разкритата през тази година Кула №10.
Така в края на 2022 година ще бъдат напълно проучени две крепостни кули
и над 100 метра от крепостната стена на Бонония. Според доц. Димитров
това ще е великолепна даденост в центъра на града за развитието на
туризма. Ръководителят на разкопките сподели, че подкрепата на Община
Видин е гарант, че с всяка следващата година ще е възможно мащабът на
проучването да бъде увеличаван.
В началото на 2021 година около 15 000 лв. са отделени от бюджета на Община Видин за почистване на Шарампоя и за разкопки, обясни заместник-кметът Борислава Борисова. Тя допълни, че това, както и отпуснатите впоследствие 20 000 лв. за обект „Антична Бонония“, са доказателство, че общинското ръководство осъществява правилните политики, целящи превръщането на Видин в предпочитана туристическа дестинация.
