Според житието му, свети апостол Петър бил обикновен рибар на име Симеон. Именно Христос му дал името Петър - означаващо камък. Веднъж, когато Христос попитал учениците си за кого го мислят човеците, те изброили различни имена - едни за Йоан Кръстител, едни за Илия, други за Йеремия или един от пророците. Единствен Св. ап. Петър бързо казал, че е Христос, Синът на Живия Бог. Тогава Иисус му дал новото име - Петър, на гръцки камък, и на тоя камък ще съгради църквата си. Оттогава този апостол носи името Симон-Петър.
И по възраст св. ап. Петър е на първо място между апостолите. След възнесението на Спасителя и след слизането на Светия Дух над апостолите той произнася онази пламенна проповед, която завладява събралото се множество и хиляди се кръщават. Проповядвал по много области и в много градове. Написал две послания. Гонен и преследван, подложен на мъки и страдания, първовърховният апостол не престанал да проповядва евангелието. В 67 година по време на гонението при Нерон умрял мъченически. И защото намерил себе си недостоен за същата смърт, с каквато бил пострадал божественият му Учител, той бил разпънат на кръст с главата надолу.
Според житието на Свети апостол Павел пък, преди да стане Христов последовател и апостол, се наричал Савел. Той бил учен за времето си човек. Но въпреки това бил душевно сляп и непросветен. Бил върл гонител на християните. Дори поискал от властите да му възложат специалната задача да ги изтребва. На път за Дамаск става неговото обръщане. Бог благоволил и в гонителя да се прослави. По чудесен начин сам Христос му се явил и от най-жесток гонител на християните Савел се превръща в най-пламенния проповедник на евангелието на спасението и любовта. Той обходил много градове и просветил много народи. Подложен бил на преследване и гонения, на вериги и мъчения. Написал много послания, с които вечно ще назидава Църквата. Накрая в същата 67 година при император Нерон и той приел мъченическа смърт. Но поради това, че бил римски гражданин, бил осъден на посичане с меч.
В народните вярвания Петър и Павел били братя - Петър богат и неотстъпчив, Павел - сиромах и справедлив.На св. Петър се паднало да държи ключа за портите на рая. Да съди кой е праведен и ще влезе, кой е грешник и ще отпрати. Справедливостта на неговата дума никой не можел да подложи на съмнение, защото дори, когато майка му - лоша и проклета жена, напуснала този свят и отишла пред портите, той не я пуснал.
Традиции, обреди и обичаи
Според традициите и обичаите на Петровден приключват Петровите пости и на трапезата се сервират ястия с пилешко месо. В църквата се носят ябълки - петровки, за да се осветят и след това се раздават за здраве. Празникът се свързва с жътвата, първите плодове /сливи и ябълки - петровки/, младите животни и веселите Петровски събори. Две седмици преди Петровден се пости, а блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.
Тъй като Петровден съвпада с най-оживения стопански период, обредите на този ден са най-често свързани с него, През деня се работи до обяд - в този ден казват и св. Петър хващал сърпа. Следобед обаче не трябвало да се хваща работа - нито домашна, нито селскостопанска - за да е плодородна годината. На места стават рано сутрин и хвърлят камъчета в лозето, бостана, нивата - за да даде голяма реколта.
По стара българска традиция на този ден във всеки дом
се коли курбан от най-младото петровско пиле в името на светеца. На трапезата
се подрежда и традиционният за празника "бял мъж" или
"кутмач" - характерно за празника ястие, приготвено от бито прясно
сирене, което е изпържено с брашно. Домакинята приготвя още празнична погача,
баница с масло и сирене и тиквеник.
В църквата се носят ябълки - петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина.
Вярвало се, че ако ябълките и хлябът бъдат осветени, реколтата тази година ще бъде пощадена от градушки. Според библейските поверия Свети Петър държи ключа за райските порти и е главен съдник на човешките грехове. Той решава коя душа е праведна, за да влезе в Рая, и коя не, за да отиде в Ада.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато Св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, Св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана.
В народните вярвания Петровден е денят, когато има най-много работа на полето. На празника обаче е позволено да се работи само през първата половина от деня
В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето
Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.
