Той бил родом от град Евхаита в Мала Азия и е живял в края на III век и началото на IV век, по времето на императорите Константин и Лициний. Назначен е бил за стратилат (пълководец) в римския гарнизон на град Хераклея Понтийска (днешен Карадениз Ерегли), близо до Черно море.

Според християнските агиографи император Лициний бил недоволен от покръстването на множество жители на управлявания от Теодор град и изпратил да го доведат при него в Никодимия. Теодор отказал да се яви и на свой ред написал писмо до императора, в което искал той да дойде в Хераклея. При пристигането си в града Лициний го поканил да принесе жертва на езическите богове пред народа. Теодор помолил императора да отложи жертвоприношението с два дни и да му позволи да вземе златните и сребърни идоли вкъщи. Лициний се съгласил, но Теодор още същата нощ ги унищожил. Заради дързостта си стратилатът бил хвърлен в тъмница, измъчван и ослепен. Накрая бил посечен с меч при император Линикий - IV век, пред очите на съгражданите си.

През Средновековието култът към Теодор Стратилат е много разпространен. При основаването на Венеция, заедно със свети Марко, свети Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. И до днес една от най-големите реликви на венецианската църква "Сан Салваторе", разположена недалеч от моста Риалто, е тялото на свети Теодор Стратилат, поставено в мраморен саркофаг в дясната част на олтара. Неизвестен майстор от XVII в. е изобразил върху северната стена на храма фреска за тържественото внасяне на тялото на светеца във Венеция и в определения за това храм. Мощите на светеца са били заграбени през 1257 г. и пренесени във Венеция през 1267 г. от латинските рицари кръстоносци. Преди това са се съхранявали в "Света София" - една от църквите в Несебър, където се почитали от векове.


Пророк Захария е единадесети от т. нар. "малките пророци". Той произлизал от коляното (племето) на Леви и бил роден по време на вавилонския плен. Името Захария означава "Бог помни". Наречен е Сърповидец, тъй като имал видение, че сърп се спуска от небето като наказание за нечестивците. Заедно с пророк Агей той насърчавал евреите след завръщането им от плена (през 537-536 г. преди Христос) да възстановят храма в Йерусалим.

Захария пророкувал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим (преди залавянето и смъртта Му), сумата от 30 сребърника, платени на Юда като цена за предаването на Учителя, както и разпръсването на апостолите при разпятието на Голгота. Пророк Захария починал в дълбока старост в 520 г. преди Христа, припомня

Св. пророк Захария Сърповидец е наречен така, защото имал видение – слизащ от небето сърп, който покосява неправедните люде.

Захария починал в последните години от царуването на персийския цар Дарий Хистасп, около 520 г. преди Христа.