Недка Димитрова разказа и за бащата на Стефан Кръскио, който много преди синът да бъде отличен от организаторите на изложението в Брюксел, възхитил със качествата на свое вино експерти от цяла Европа. Бащата, който също се казвал Стефан още по турско време успял да иде на изложение в Лондон. Аналите свидетелстват, че на голямото Лондонско изложение едно малко буренце скромно се мъдрело между прочутите експонати.И имало защо-до буренцето от Враца се редели представители на винарски фирми от цяла Европа.

Специални пратеници от царски дворове дегустирали вината. Пратеникът на руския двор, след като опитал виното от скромното буренце, много го харесел и се спрял на него. Той намерил нашият винар Стефан и пожелал да откупи цялото му производство, като капарирал буренцето веднага. „Нямам повече, ваша светлост- отвърнал смутен нашенецът. Аз това го донесох, само за да покажа, че и ние българите можем да правим хубаво вино.”

Така отговорил врачанинът Стефан Кръскио, който имал собствена изба. Старите врачани още разказват, че когото някой го питал как прави своето чудно вино той казвал- „От сортовете памид, хамбурски мискет, зарчин, сензот и врачански мискет избирам най-здравите гроздове, от тях пък най-здравите зърна и така правя прекрасното вино-букет”. Майсторът винар научил на занаята и своя син, който след години достойно представил врачанското вино в Брюксел, а грамотата му от 1896-та година може всеки да види в Етнографско-възрожденския комплекс на Враца и да му стане драго, че още преди повече от 121 години Европа е била възхитена от врачанското вино.