• Общество • 1664 • 0

Притча за свободата и доброволното робство

Един ден Фараонът събрал своите жреци и им казал: „Вижте! Вижте тези дълги върволици от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за нас. Но всъщност те ни струват немалко, а не работят достатъчно. Охраняват ги огромен брой войници, но колкото повече роби имаме, толкова по-голяма е опасността от бунтове и толкова повече трябва да засилваме охраната. Освен това трябва да ги храним добре, за да могат да вършат тази тежка работа. Вижте колко бавно се движат, а стражата не прави нищо, за да ги накара да работят по-бързо... Но така или иначе, те са мързеливи и склонни към непокорство... Трябва да променим нещо.
Ето какво. Нека утре преди изгрев, глашатаите разнесат навсякъде следния мой указ: „От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите им, а за всеки донесен камък, ще получават по една монета. Монетите могат да обменят за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички те са абсолютно свободни хора!".

MediaNews.bg
от

На следващия ден Фараонът и жреците отново се събрали да видят какво се случва. Това, което се разиграло пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои носели по два камъка наведнъж. Част от стражите на бившите роби също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.

Минали няколко месеца. Фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици. А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и измислили технически приспособления, с които да носят повече камъни; появили се и други, които вършели разни услуги, разнасяли храна, вода...
„Със сигурност ще измислят още и още нови приспособления. – доволен си мислел Фараонът. – Скоро ще си изберат и началник, може би ще си организират и съд... Е, нека си избират. Сега носят много повече камъни, смятат се за свободни, но по същество нищо не се е променило. Както и преди, те носят камъни.”