При сега действащото законодателство в тях няма да се провеждат избори за кмет на кметство, защото за целта трябва да имат над 350 жители, междувременно те все още се водят кметства и не могат да им бъдат назначени кметски наместници, каквито има по селата.
Този дупка в закона се получава заради факта, че преди прагът за образуване на кметства е бил 100 жители, но през 2015 г. е вдигнат на 350. За да бъде назначен пък кметски наместник, конкретното кметство трябва да бъде закрито, която процедура е много сложна и дълга.
Сега депутатите от регионалната комисия предлагат компромисен вариант, при който кметства да не се закриват, а общинските съвети да могат да назначават кметски наместници. Дотогава настоящите кметове ще изпълняват функциите на наместници до освобождаването им от новоизбрания кмет на общината. Същият ще може да назначава кметски наместници в тези села след решение на съответния общински съвет.
По време на дебатите от БСП заявиха, че ще подкрепят промените, но не пропуснаха да отбележат, че те са закъснели и в продължение на една година от левицата алармирали за казуса. Те дори са предлагали законови поправки прагът за кметство да бъде намален от 350 на 150. Дора Янкова от БСП дори изтъкна, че малките населени места са оставени на самоорганизация.
Искрен Веселинов от ВМРО припомни, че те също са предлагали вдигане на прага, но сега трябва да решат друг проблем.
Александър
Ненков от ГЕРБ пък изтъкна, че за тях не е целесъобразно да се
образуват кметства със 100 души, а границата от 350 е по-нормална. Сега
обаче се предлага по-лесна процедура - да се назначават наместници,
вместо да се провеждат избори в кметствата под 350 души.
