През първото десетдневие от март средните месечни температури се очаква да бъдат по-ниски от обичайните. Една от причините за това е преносът на по-студена въздушна маса от североизток и разширяващ се антициклон над Югоизточна Европа. През първите дни от месеца по неговата южна периферия ще се акумулират и валежи, като по планините те ще са от сняг, а над югозападна България – от дъжд.
До края на десетдневието ще се задържи с променлива облачност и температурите ще останат ниски. Към 5-6 март ще има и период без валежи и с временни разкъсвания на облачността.
Към края на първото десетдневие очакваме преминаването на средиземноморски циклон. Очакваните валежи ще са от сняг, като по-значителни ще са те в Рило-Родопския масив.
През второ десетдневие от март средните месечни температури се очаква да бъдат с 5-8 градуса под климатичната норма. Ще бъде студено с температури под минус 10 градуса в Югозападна България. По планините се очакват и температури около минус 15 градуса по Целзий. Над Източна България ще е по-топло – до 5-7 градуса по Целзий.
Времето ще е предимно слънчево, но ще се задържи и студено.
Към края на периода очакваме и поредна смяна на циркулацията и температурите плавно ще се повишат. Очакват се нови валежи, но този път от дъжд.
Последните данни на глобалните модели GFS и ECMWF прогнозират, че предстоящата циркулация ще се задържи поне до началото на третото десетдневие от март. Температурите в Югоизточна Европа чувствително ще се повишат и ще са около климатичната норма. Времето на полуострова ще е променлива облачност. Очакваните максимални температури ще са между 10-13°С.
През третото десетдневие Балканският полуостров се очаква да попада под влиянието на пореден циклон, позициониран над Гърция. Времето ще е демонично с чести валежи от дъжд. Температурите ще се повишат и ще са около климатичната норма. Очакваните максимални стойности ще са между плюс 15-22°С.
Март се характеризира с чести промени на времето и те са свързани с това, че месецът е преходен между зимата и пролетта. Една важна особеност е и наличието на стратосферно затопляне.
Март е характерен с големи аномалии и с резки промени на метеорологичната обстановка. Увеличението на продължителността на деня и слънчевото греене водят до чувствително повишение на температурите, което дава голям контраст между Южна и Северна Европа. То от своя страна засилват меридионалните смущения да имат по-големи амплитуда. В някои години нахлуванията на арктичен въздух са толкова интензивни, че температурите са типично зимни.
