Идеята зрееше отпреди години и беше подложена на обсъждане сред представители на Клуб "Приятелите на Радичков", Дружеството на българските писатели - Монтана, журналисти и общественици. За целта е отреден държавен имот в близост до читалището с площ 216 кв. м. Общината е ремонтирала помещението за 11 000 лева, а музейният комплекс увеличава щата си с една бройка. В композицията в балканското градче ще се включат със свои творби и академиците Светлин Русев и Георги Чапкънов- Чапа, подкрепени от Дружеството на художниците в Монтана "Тенец".

1000 лв. е дарил вече бившият председател на Народното събрание доц. Борислав Великов. Съученици на самобитния писател са предоставили снимки, документи и спомени за Радичков. Запазен е и неговият чин, от който поема дългия път към писаното слово.

Над 1000 бъдещи експонати са вече събрани. Съселяните на Радичков, бивши жители на несъществуващото вече село Калиманица, са предали вещи, сред които писателят е израснал. Част от тях ще бъдат изложени в стая, която представя бита на родното му село. Получени са много книги с автографи на автора, както и много снимков материал. Предадени са негови записи на магнетофонни ленти, интервюта, участия в писателски форуми, изказвания пред различни аудитории.

"Изграждаме Културния център "Йордан Радичков" в тясно сътрудничество със сина му Димитър, а наскоро представихме и две книги на неговия внук Йордан Радичков. Той е автор на "Малка човешка мелодия" и "Игра на гъски". Те съдържат 70 разкази, писани през последните 2-3 години. Сюжетите на повечето са почерпани от разказани му истории или преживени случки. Йордан Радичков-младши, подготвя и трета книга, която да представи пред земляците на дядо си в новия център в Берковица", разказа още Милчо Доцов.

В културния център ще се намери място и за Дружеството на краеведите, които изследват творчеството на писателя, допълни градоначалникът. Очаква се центърът да бъде открит на 24 октомври - рождената дата и на писателя и на кмета на балканския град. В Берковица се намира и уникалният паметник на Радичков - скромна дървопластика на неговите герои, наречен "Дървото на живота".

***

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в берковското село Калиманица, по-късно изселено и потопено заради изграждането на язовир "Огоста". Създава един причудлив свят в образи и картини, близък до човека, населен с тенци и верблюди.
Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям.

Два пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в над 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина.

Носител е на престижната международна италианска награда "Гринцане кавур" (1984) за белетристика и на Кралския шведски орден "Полярна звезда" (1988). През 1996 г. за книгата си "Малки жабешки истории" е вписан в Почетния списък "Ханс Кристиан Андерсен" на Международния съвет на детската книга.

В България е носител на наградите: Голямата награда за литература "Добри Чинтулов" (1980), наградата "Аскеер" (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, Националнтаа литературна награда "Петко Славейков" (1998), Голямата награда за литература на Софийския университет (2001).

През 2000 г. е удостоен с Орден "Стара планина" - първа степен за цялостен принос в българската култура, а през 2003 г. и с Държавната награда "Паисий Хилендарски".