© Община Враца

На събитието в памет на командира на VI Бдинска дивизия присъстваха – заместник-кметът инж. Цветан Стоичков, командирът на Военно формирование 54 990 подполковник Симеон Гаджев, председателят на инициативния комитет Пламен Белински, Ботьо Ботев-родственик, общински съветници и граждани.

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат на поета революционер е на Христо Ботев. През 1876 г. се включва в четата му. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е по силата на Санстефанския мирен договор през 1878 г.

Завръщането се в България през 1878 г. и постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година се прехвърля във Военното училище в София като кавалерист.

По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. Като командир на 3-ти конен полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).

Като образован офицер още млад заема високи длъжности: командир на 3-ти конен полк; началник на 6-а пехотна бдинска дивизия; началник на Военното училище (1891 – 1895 г.);командир на Трета пехотна балканска дивизия (1896-1900 г.).

© Община Враца

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда шестима генерал-майори в чин генерал-лейтенант, сред които е и Кирил Ботев. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери.

Участва в Балканската война (1912 – 1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913). Излиза в запаса през 1914 г.

За да се предпази от бомбардировките на София, генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г. По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир.Участва в Балканската война (1912 – 1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913).