Липсва официална статистика, но около 1 на 1000 души имат за свой първи език жестомимичния език (около 7000 в България). Има около 70 милиона глухи хора по света, които използват жестомимичен език като свой първи език.

В България около 120 000 души са с различна степен на слухова загуба. Официално членовете на Съюза на глухите в България са 6500, но според организацията в страната има над 10 – 12 000 души с по-висока степен на увреждане на слуха и близо 250 000 души с някаква степен на увреждане на слуха.

Българският жестомимичен език възниква спонтанно в глухата общност в България и служи като основно средство за осъществяване на общуването между членовете на тази общност.

Фердинанд Урбих създава първото частно училище за глухи в София през април 1898 г., където жестомимичният език се ползва в основното образование.

БЖЕ произлиза от руския жестомимичен език, той пък – от австро-унгарския, който от своя страна – от френския. Българският формира една група с чешкия, словашкия, полския, унгарския и румънския, което на практика позволява безпроблемно взаимно общуване. В по-общ план това важи за централноевропейските държави.

Дактилната жестова реч (дактилология) представлява азбука, буквите на която се изобразяват с пръстите само на едната ръка. Азбуката е внедрена в българската практика от руската школа и се използва предимно от „младите“ глухи, които са я овладяли в специализираните училища.

Науката, която се занимава с обучението на глухонеми деца и на деца със слухови дефекти, се нарича сурдопедагогика. Тя е дял от дефектологията – педагогическа наука за развитието, възпитанието и обучението на деца с различни недостатъци.

Източник: sportandlife.net