През април 1923 г., на предсрочните парламентарни избори БЗНС печели 212 от 245 места в парламента. След съставянето на новото правителство Военният съюз започва да подготвя военен преврат, като се свързва с цар Борис III и с лидера на ВМРО – Тодор Александров. На 25 май се определя датата на преврата и се уточняват плановете на операцията.
Действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно се включват организациите в провинцията. В резултат на преврата правителството на Александър Стамболийски е свалено и е съставено ново начело с Александър Цанков, включващо представители на всички опозиционни партии без комунистическата. По обяд същия ден след потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства цар Борис III утвърждава с указ новия кабинет.
Александър Стамболийски е заловен на 14 юни и по нареждане на правителството е убит от група на ВМРО.
Той остава в историята като един от най-противоречивите български политици.По негово време се създава прословутата Оранжева гвардия, която буквално тероризира градската интелигенция. Видни опозиционери са хвърлени в затвора. Стамболийски обаче провежда и важни реформи като аграрната реформа. Въвеждането на трудовата повинност, при която за големите държавни строежи биват мобилизирани мъже на 20 и девойки на 16-годишна възраст, се оказва изключително ефективно, защото подпомага съживяването на съсипаната от войната икономика.
Във външната си политика Стамболийски пренебрегва българите в Македония и тяхната съдба и си спечелва мощен враг в лицето на ВМРО.
Властването на Стамболийски поставя началото на период на разединение в българското общество и завършва с преврата на 9 юни.
Определяни според политическата конюнктура в диапазона от „възстановяване на демокрацията“ до „фашистки преврат“, събитията от 9 юни 1923 година имат драматични последствия в страната през следващите години, когато България е на практика в състояние на прикрита гражданска война.
