Почитаме паметта на св. Йоан Кръстител на следващия ден след празника на свето Богоявление. Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Йоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички.
И така, след празника на Кръщението Господне, съборно се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. А самата дума „събор" означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик Предтеча и Кръстител Йоан. Макар че такъв събор се е извършвал и се извършва във всички храмове по вселената, но с особена тържественост се извършва в храмовете, които са посветени на името па Кръстителя, както това било преди в неговия храм до Йордан, на мястото, на което той кръстил Христа, и в Севастия, където той бил погребан, след като Ирод го убил, и в Антиохия, където най-напред била донесена дясната му ръка от свети евангелист Лука; а също и в Цариград, където впоследствие тази ръка била пренесена от Антиохия, и където с особена тържественост се празнувал съборът на Кръстителя, тъй като неговата ръка била донесена в самото навечерие на светото Богоявление, когато става освещаването на водата: сякаш тогава сам Кръстителят дошъл невидимо на освещението на водите и голяма радост и ликуване изпълнили царя и целия народ. Затова тогава, на следващия ден след Богоявление Господне, с голяма тържественост бил отпразнуван съборът на Кръстителя и продължил да се празнува така.
И ние с духовна радост празнуваме събора на великия Предтеча и Кръстител Йоан, като го молим да умолява за нас Владиката Христа да ни събере в тържествуващата църква, във вечния неръкотворен храм на небето, където да чуваме гласа на празнуващите и да извършим празненство в чест на вечното явяване на Бога. И там да се насищаме с Христа чрез съзерцанието на Божието лице, което Той явно показва на Своите светии, и да славим с всички небесни лик.
Ивановден е празник на кумството и побратимството. Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, сключили брак преди година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
На празника се приготвя обредна трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На 7 януари имен ден имат всички, които носят името Иван, Иванка, Ванеса, Ванина, Ванко, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Жанет, Ива, Ивайла, Ивайло, Ивалин, Ивана, Иванина, Ивелин, Ивелина, Ивена, Ивет, Ивета, Ивиана, Ивияна, Иво, Ивон, Ивона, Ина, Инка, Инна, Йоан, Йоана, Йоанна, Йовелина, Йовка, Йовко, Йово, Йовчо, Йолина, Йонка, Йонко, Йото, Калоян, Калояна, Яна, Янак, Янаки, Яне, Янек, Янета, Яни, Яник, Яника, Янико, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Янка, Янко, Яно, Янчо, Яньо.
