"Състои се от девет златни съда с общо
тегло 6,164 килограма. Съкровището е открито на 8 декември 1949 година
на 2 км от Панагюрище. Смята се, че комплектът е част от хазната на
Александър III Велики и Лизимах или от съкровищница на храм. Иван
Венедиков смята, че съкровището е принадлежало на одриския владетел Севт
III.
Датировката му е от края на IV и началото
на III в. пр.н.е. Този набор от трапезни съдове са били използвани
най-вероятно за религиозни церемонии. В стила и украсата им се съчетават
тракийски и елински влияния. Подобни съдове от благороден метал са
символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на
тракийските князе. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни
черти, свещени животни и митологични същества през античността има
ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят
участващите в ритуала", добави доц. Шопов.
